Солената цена на правосъдието в България

Общите публични разходи за правосъдие и вътрешен ред са високи, докато показателите за ефективността на правосъдието остават трайно лоши и общественото доверие в съдебната власт и полицията в България е най-ниско в сравнение с всички останали страни членки на ЕС.

Това са част от изводите в доклада „Цената на правосъдието в България – оценка на обществените разходи за правосъдие и вътрешен ред 2009-2010 г.“ на института Отворено общество. В дискусията по доклада участваха представители на Висшия съдебен съвет (ВСС), МВР и правосъдното министерство.

Тревожна тенденция, която отчитат от института, е, че разходите и на съдебната система, и на МВР, и на Министерството на правосъдието отиват предимно за издръжка на персонала, докато инвестиционните разходи са ограничени. Това личи особено в годините след кризата, когато средствата за подмяна на оборудване, сгради и т.н. са допълнително орязани.

От 2009 г. разходите на съдебната система се свиват, но като цяло тя е слабо засегната от кризата – разходите са замразени, но няма съкращения, отбелязват от института. Съдебната власт обаче генерира сравнително малко собствени приходи. Един от изводите в доклада е, че е необходимо да се индексират съдебните такси, без това да ограничи достъпа на гражданите до правосъдие.

От института отбелязват още, че България е сред страните с относително голям брой съдилища, а по финансирането им сме сред първите 7 държави в рамките на Съвета на Европа. Броят на съдиите и прокурорите също е висок, както и заплащането им. В Европа например сме лидер по брой на прокурорите с 19,9 на 100 000 души население. На този фон, по данни на Евробарометър, страната е на предпоследно място в ЕС по доверие в съдебната система – едва 17%.

Същевременно не всички съдилища са еднакво натоварени. В тази връзка председателят на бюджетната комисия на ВСС Иван Колев обясни, че се обмисля възможността, когато се закрие дадено съдилище например, служителите му да се пренасочват без конкурс към тези, в които има недостиг.

Зам. правосъдният министър Христо Ангелов се съгласи, че е наложително да се повишат съдебните такси и подчерта, че това няма да се отрази на достъпа на гражданите до правосъдие, защото и сега в закона е предвидена възможността социалнослабите да бъдат освободени от заплащането им.

Съкращението е сериозно в бюджета на Министерството на правосъдието, но то има значителни собствени приходи – близо 50% благодарение на регистрите, които поддържа, например търговския. Според доклада обаче регистрите се използват като квазиданък.

„Това не е добър индикатор, защото това е допълнителна тежест върху фирмите, които ползват тези регистри“, отбеляза икономистът Георги Ангелов.

От Отворено общество отбелязват с тревожност и факта, че най-много са орязани бюджетите на Конституционния съд и на омбудсмана, както и средствата за правна помощ.

Директорът на Правната програма на института Иванка Георгиева коментира, че е притеснителен начинът, по който са орязани бюджетите на тези органи, които не са в съдебната власт, но имат за задача да гарантират правата на хората и да улесняват достъпа им до правосъдие.

По отношение на финансирането на МВР от Отворено общество отбелязват, че то е „щедро“. България харчи за полиция два пъти повече от средното ниво за ЕС, а по показателя разходи за полицията като дял от Брутния вътрешен продукт сме на първо място, по данни на Евростат.

И в МВР през 2008 и 2009 г. се наблюдава свиване на капиталовите разходи за сметка на тези за персонала, като през 2009 г. ведомството дава близо 90% от бюджета си за персонал, а капиталовите разходи са едва 1,2 на сто. Страната ни е сред шестте държави в ЕС с най-много полицаи на глава от населението. И тук се наблюдава ниско обществено доверие в полицията, макар че то е с около 10% по-високо от това в съда, се посочва в доклада.

България е на първо място по разходи за полицията, посочиха от Отворено общество, позовавайки се на данни на Евростат за 2008 г. Заместник вътрешният министър Димитър Георгиев обаче изнесе други цифри. Изчисленията на министерството се разминаха с данните на Евростат, сваляйки страната с няколко места надолу в класацията.

Що се отнася до големия брой полицаи, Димитър Георгиев обясни, че по щат те действително са много, но броят на реално заетите показва, че в България се падат 354-ма униформени на 100 000 души, което ни нареждало до страни като Белгия.

По официални данни България има една от най-ниските нива на престъпност в Европа, но от Отворено общество отбелязват, че много често хората не сигнализират в полицията, когато стават жертва на престъпление. „На всяко едно регистрирано престъпление приблизително 5 не се регистрират от полицията – с други думи, над 80% от престъпленията остават нерегистрирани“, се посочва в доклада.

От института дадоха пример с убийствата и загиналите при пътни произшествия, където престъплението няма как да не бъде обявено. Тук сме на едни от първите места в Европа.

Препоръките на доклада на Отворено общество са МВР да започне да публикува цялостни годишни отчети за дейността си, да бъдат съкратени служители за сметка на заплатите им и да се помисли за различни възнаграждения в различните региони на страната.

От института отбелязват още, че показателят за ефективността на работата на полицията трябва да бъде тясно обвързан с броя на осъдените.