Темата "неизбежна самоотбрана" – нов политически пожар

Проблемът с неизбежната отбрана ще подпали политически пожар, коментира на своите страници"Сега". Темата за неизбежната отбрана отново влетя в публичното пространство покрай влизането в сила на 5-годишната присъда на Йордан Опиц. Той бе признат за виновен за убийство и незаконно притежание на оръжие.

При всеки такъв случай започва ожесточено говорене за неизбежната отбрана. Появяват се политици, които предлагат да паднат всички ограничения пред  защитата на имуществото. СДС, "Атака", ВМРО с различни вариации предложиха хората да могат да се защитават и да стрелят в общи линии винаги, когато решат, че някой напада тях или имота им.

Повече от очевидно е, че е необходим сериозен дебат за това докъде трябва да се простират пределите на неизбежната отбрана. Едно разширяване на предвижданите възможности може да се окаже със сериозна превантивна функция. И кражбите драстично да намалеят. Може обаче да започнат частно правосъдие и саморазправа. И България много лесно ще се превърне в джунгла.

"Ще сме на власт или ще ни махнат?", коментира "Труд". Увеличението на заплатите на лекарите, и на учителите, и на военните, и на полицията, и социалните кухни ще вземат около 250-300 млн. лв. Такъв предизборен харч управляващите могат да си позволят - мъчително, но могат.

Само че всички тези категории трудещи се представляват едва около 160 000 гласоподаватели. А отсреща е армията от 2,2 милиона пенсионери. И всичките те са гласоподаватели. При увеличение на пенсиите в рамките на инфлацията ще са необходими около 1 милиард. Точно този разход управляващите не могат да си позволят. Икономистите сред тях казват - "Не може!" Политиците казват - "Трябва, иначе ще ни издухат!"

Социалният министър Тотю Младенов окончателно попари вчера надеждите на пенсионерите, че може да получат повече пари още от 1 януари, като заяви, че парите на възрастните ще се вдигнат чак от 1 април, пише "Сега". Подобен вариант първо лансира шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, но след нея финансовият министър Симеон Дянков продължи да говори за индексация още от началото на годината.
Властта е единодушна само за процента на увеличението - около 10 на сто, за да се компенсира ръстът на инфлацията през последните 3 години.

"Държавата незаконно ще търгува с гражданство", коментира "Труд". Поводът е приетото от Министерския съвет предложение за промени в Закона за насърчаване на инвестициите. С него се дава право на постоянно пребиваване в България на чужденци, които са дарили на държавата 200 000 лв. А след 5 години постоянно пребиваване се получава българско гражданство. Казано с други думи - България предвижда най-обикновена покупка на гражданство.

Това ще доведе не до привличане на заможни инвеститори, а до наводняване на страната с всякакви хора.

"За общинските болници - повече пари", е озаглавено интервюто в "Труд" с Десислава Атанасова, министър на здравеопазването. Тя посочва, че единият от секторите, в които ще се инвестира повече е здравеопазването. Средствата трябва да бъдат разпределени така, че да се увеличи делът за доболничната помощ. В момента областните болници получават по 20 лв. за всеки човек, потърсил медицинска помощ в спешните им портали. Общинските болници обаче не получават и 1 стотинка за това. От догодина и те ще получават пари за положените грижи.

"Патриотични игри", коментира "Стандарт". "Националният фронт за спасение на България" на Валери Симеонов - собственик на телевизия СКАТ и ГОРД - на евродепутата Слави Бинев, се очертава като първия националистически блок, който ще премери силите си в изборите за 42-ро народно събрание. Двете формации отлично се допълват - компанията на Бинев е съсредоточена в столицата, но все още няма боеспособни структури в страната.

Фронтът пък, обратно, е изградил силни по места подразделения, които се опират на телевизионните екипи на СКАТ, които силно застъпват проблемите с недоволството на хората от малките градове и селата, където софийските медии често не стигат.

Като втора националистическа коалиция на хоризонта изгрява възможният съюз между "Атака" и ВМРО. Партиите на Волен Сидеров и Красимир Каракачанов също изпробват ефективността и вероятността за безпроблемно сътрудничество с локални акции. Двата националистически блока имат шанс за следващия парламент, ако не
се изпокарат.

И по света, и у нас храните са кокошката със златните яйца, коментира в "24 часа" финансистът Емил Хърсев. Ако говорим за най-печелившата сфера в България, измерена в проценти ръст, това е производството на селскостопанска продукция, най-забележимо при големите арендатори и получатели на селскостопански субсидии.

Статистиката невинаги потвърждава това, защото има период на забавяне при улавянето на една тенденция. Хърсев твърди, че най-бързо растящите отрасли в България през последните години са всичко, свързано с храни - производство и преработка, с изключение на млекопроизводството, и да не забравяме туризма като генератор на БВП.

"Планираме повече средства за здравеопазване и социални дейности", посочва в интервю за "Монитор" Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента. Тя прогнозира, че икономическата криза в Европа ще продължи да оказва негативно влияние и върху българската икономика.

Скъпият ток и газ свиха производството с 30%, казва в интервю за "Стандарт" председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов. Той коментира решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР) да въведе нова такса за достъп на производителите на ток от възобновяеми енергийни източници.

"Още през юли се оказа, че средствата, събрани с увеличената от 1 юли такса за зелена енергия, са недостатъчни. През август бяха намалени плащанията към ЕРП-та, които възстановяват разходите им за енергия от възобновяеми източници, основно поради невъзможността събраните пари от таксата да покрият целия ресурс, необходим за изкупуването на зеления ток. Смятаме, че ДКЕВР трябваше да предприеме мерки, за да възстанови баланса в системата”, заяви Стаменов.

"Европа е загрижена за свободата на медиите в България", отбелязва в интервю за "Капитал daily" Нели Крус, вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по цифровите технологии.

"Намираме някои от последните развития в сектора за смущаващи. България е на последно място в ЕС в индекса на "Репортери без граница" за свободата на пресата за 2011-2012 г. и това е притеснително. Загриженост предизвиква и увеличеното насилие над журналисти, за което беше съобщено от представителя на ОССЕ за свобода на медиите”, обяви Крус.