Българският език заплашен от дигитална смърт

Българският е един от езиците, които са заплашени от дигитална смърт. Това показва ново изследване на водещи европейски експерти в сферата на езиковите технологии.

Проучването е проведено от Европейската мрежа за върхови постижения META-NET, в която членуват 60 изследователски центъра от 34 страни. Сред тях е и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин”.

Експертите са направили оценка на състоянието на езиковите технологии за 30 от близо 80-те езика, които се говорят в Европа.

Те са достигнали до извода, че езиковите технологии за 21 от 30-те изследвани езика или „са недоразвити", или са „слабо развити".

Проучването е проведено от над 200 експерти и включва оценка на състоянието на наличните езикови технологии за всеки език в четири различни категории: автоматичен превод, обработка и синтез на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси.

В поне една от тези категории 21 от 30-те езика (т. е. 70%) получават най-ниската оценка (т. е. за тях липсват езикови технологии или съществуващите технологии са недоразвити), като за български категорията със слаба оценка е автоматичният превод.

Няколко езика, сред които исландски, латвийски, литовски и малтийски, получават най-ниска оценка и в четирите категории.

Състоянието на наличните езикови ресурси и технологии не е оценено като „отлично” за нито един език, ресурсите за английски получават висока оценка, след това се нареждат холандски, френски, немски, италиански и испански език, които са оценени като „средно развити”.

Технологиите и ресурсите за езици като баски, български, каталански, гръцки, унгарски и полски са категоризирани като „фрагментарно развити”, което означава, че са сред езиците с висок риск от отмиране в дигиталната епоха.

Тоест, за момента българският език (получил средна оценка в категориите обработка на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси) не е застрашен, но ситуацията би могла да се промени значително с навлизането на ново поколение технологии, използващи наистина ефективно естествените езици, съобщават от БАН.

„Наблюдаваме драстично разминаване в равнището на състоянието и достъпа до езиковите технологии за различните европейски езици и за различните технологични области. Пропастта между т. нар. „големи” и „малки” езици продължава да се разширява. Трябва да положим усилия, за да осигурим адекватна технологична подкрепа за всички по-малки езици, за които липсват нужните ресурси и технологии. В противен случай те за застрашени от дигитална смърт“, коментира Георг Рем, един от редакторите на проекта.

Под езикови технологии най-общо се разбира софтуер, който може да обработва говорима и писмена човешка реч, уточняват от БАН.

Добре познати приложения на такъв софтуер са програмите за правописна и граматична корекция и за синтез на реч (като SpeechLab 2.0 за български), интерактивните лични асистенти на смартфоните (например Siri за iPhone), диалоговите системи за обработка на въпроси по телефона, системите за автоматичен превод (като WebTrance на SkyCode), уеб търсачките, както и синтезаторите на реч в навигационните системи за автомобили.