Висшистите по-рядко остават без работа

Има тенденция за увеличаване на хората със средно и висше образование и за намаляване на българите с основно образование, отчитат от НСИ. Образованието пък влияе върху статуса в заетостта.

Колкото по-високо образование имат хората, толкова по-голяма е вероятността да се предпазят от безработица, отбелязват от НСИ.

Данни от изследване от края на 2011 г. у нас показва, че с основно и с по-ниско образование са 20,4 процента от българите, със средно образование - 55 процента, а с висше образование - 24,6 процента.

Резултатите са за българи от 25 до 64-годишна възраст.

Относителният дял на жените, завършили висше образование, е значително по-висок от този на мъжете – съответно 29,8 и 19,5 процента, посочват от НСИ.

Изследването показва, че степента на завършено образование оказва влияние върху статуса в заетостта.

Семейната среда оказва значително влияние върху бъдещото социално и личностно развитие на индивида, установят резултатите от изследването.

Според тях достигнатата образователна степен на родителите е важен фактор за бъдещото развитие на младите хора.

Данните сочат, че 93,6 процента от хората с основно и с по-ниско образование произхождат от семейство, в което и двамата родители са с ниско образование, на 6,2 процента - поне единият родител е със средно образование, и само 0,3 процента - имат поне един родител с висше образование.

Всеки трети българин (33,9 процента) с висше образование произхожда от семейство, в което поне единият родител е с висше образование, 53,9 процента - имат поне един родител със средно образование, а при 12,9 от висшистите и двамата родители са с основно и по-ниско образование.

Следователно при семейства, в които поне единият от съпрузите е със средно или с висше образование, децата обикновено завършват по-висока или същата степен на образование, докато децата от семейства, в които и двамата съпрузи са с основно или с по-ниско образование, много рядко придобиват по-високо образование от родителите си, установява изследването.

Резултатите от него показват, че 38,9 на сто от населението в активна трудова възраст (25-64 години) ползва активно или пасивно поне един чужд език. 23,4 процента използват английския език, 18,3 процента - руския език, 5,6 процента - немския език, и 3,5 процента - френския език.