Другата криза на България - БПЦ губи доверието на вярващите

Докато България е обхваната от политическа криза и масови протести, религиозният елит на страната също е в процес на преход, пише в свой анализ британското издание Economist. След кончината на патриарх Максим през ноември миналата година Българската православна църква (БПЦ) бе поставена пред избора на своя нов водач.

Подобно на светските дела обаче църковните също са затънали в криза. Предполагаеми връзки със съмнителни бизнесмени и с тайните служби от комунистическата епоха, както и животът в разкош на някои от нейните най-изтъкнати митрополити навреди на реномето на църквата.

Институция с 1 100-годишна история, оцеляла през вековете на турското господство и десетилетията комунизъм, напоследък църквата става свидетел как нейният престиж и влияние сред българското общество се топят.

Над 80% от 7,3 млн. души население на страната се обявяват за последователи на православното християнство, но само 10% смятат ходенето на църква за важна част от своя живот. Нещо повече, само 40% заявяват, че вярват в църквата, докато само преди няколко години на това мнение бяха 60%.

Повечето хора в балканската държава рядко се сещат за църквата, освен когато тя публикува порицания за поп звезди като Мадона, за ежегодния гей парад или за празника на св. Валентин (на същия ден повечето българи честват деня на св. Трифон Зарезан, отбелязван и като празник на винопроизводителите).

Напоследък обаче българите показват подновен интерес към църквата, подхранен от разкрития от миналата година, че 11 от 15-те митрополити на страната са били агенти на тайните служби по времето на комунизма. Те са докладвали на прословутата Държавна сигурност – политическата полиция, шпионирала хората за подозрително „антикомунистическо поведение“.

Митрополитите са предавали информация и за представители на гръцката и македонската църква.

Наблюдатели отбелязват, че нивото от 70% на принадлежност към тайните служби е доста по-високо от това на агентите в българското министерство на външните работи.

„Бяхме длъжни да действаме в синхрон с държавата за благото на хората“, заяви Врачанския митрополит Калиник (с агентурни псевдоними Рилски и Велко), обяснявайки сътрудничеството си с комунистическия режим.

Според последно проучване на Gallup българите са дори още по-ужасени от високопоставените църковни деятели, демонстриращи публично живот в разкош.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който бе наместник на патриаршеския престол до вчерашното избиране на Русенския митрополит Неофит, напоследък се появи пред вярващи, събрали се за честването на голям църковен празник, със своята лимузина Lincoln MKZ Hybrid, ръсейки богомолците със светена вода.

„Не е богатство да приемеш като подарък кола, която не е луксозна“, смята Кирил за струващия 35 000 долара Lincoln със златни номера. Той твърди, че трябвало да смени предишната си кола, скъпо Peugeot, „заради икономия на гориво“.

Пловдивският митрополит Николай пък привлече вниманието на обществеността с ръчния си часовник Rolex.

Говори се, че религиозни водачи имат тесни връзки със съмнителни бизнес кръгове. Предполага се, че Кирил е получил своя Lincoln и други щедри подаръци срещу изгодни църковни парцели близо до черноморското крайбрежие.

През последните години църквата предприе и необичайна форма на признание на противоречиви бизнесмени, удостоявайки ги с титлата „архонт“ - дотогава непозната практика. Според църковни дейци титлата се връчва „за дарения, които не престъпват християнския морал и доброто държание“.

Сред удостоените е и Петър Манджуков, търговец на оръжие, който според слуховете дарил 500 000 евро за изграждането на нова църква, пише списанието.

Решението за въвеждането на титлата архонт обаче не бе единодушно. Митрополит Натанаил Неврокопски изрази публично несъгласието си, заявявайки, че това е „съживяване на изчезналата практика на Римската католическа църква за продажба на индулгенции“.

Макар влиянието ѝ да намалява, църквата запазва ролята си в живота на българите, които до голяма степен спазват традиционните християнски празници и ритуали. Поради тази причина споровете около Българската православна църква се отразяват негативно на обществото.

Резултатът според доклад на германската фондация „Конрад Аденауер“ са хора, объркани в религиозните си убеждения „от една църква, която е водена и представлявана от висше духовенство със съмнителен обществен имидж, изпълнена с противоречия и вътрешни разногласия“, завършва коментарът на The Economist.

Още новини за България четете в Investor.bg