Вързана ли е Църквата в България с бившата ДС?

Американският в. "Ню Йорк таймс" публикува статия за избора на нов български патриарх и предполагаемите му връзки с бившата Държавна сигурност.

Интронизирането на Неофит миналия месец за български патриарх и духовен лидер на милиони православни вярващи трябваше да породи гордост и да сплоти бедната страна, преживяваща вакуум на политическото ръководство и големи икономически трудности.

Вместо това обаче церемонията по интронизацията отново напомни, че България в действителност не се е отърсила от наследството, завещано й от 40-те години на твърдо комунистическо управление и от всички съпровождащи го двулични отношения, пише вестникът.

В статията се отбелязва, че е било извадено досие от 16 страници на Неофит, което обаче в сравнение с 30-те тома на Западноевропейския митрополит Симеон изглежда тънко. В досието имаше само предложение на властите Неофит да бъде вербуван за агент и негативна оценка за това дали той е подходящ за работа в Държавна сигурност, но възникнаха въпроси дали от досието не са били извадени някои по-компрометиращи документи. Задаването на подобни въпроси повече от 20 години след края на комунизма показва колко объркани са отношения на българите с миналото, пише "Ню Йорк таймс".

Вестникът припомня, че за 11 от 14-имата митрополити, които са в Синода на Българската православна църква, също са направени разкрития за досиета, документиращи или загатващи за сътрудничество с органите за сигурност по време на комунизма.

Тези доказателства бяха очаквани, но броят на митрополитите, чиито имена бяха разкрити през януари 2012 г., надхвърли всичките очаквания, твърди вестникът, цитирайки Момчил Методиев, историк, който се е занимавал с дейността на Църквата през комунизма.

"Ню Йорк таймс" пише, че Българската православна църква не е изиграла роля в успокояване на народа по време на протестите в средата на февруари, последвалата ги оставка на премиера и смъртта на демонстранта Пламен Горанов, починал след протестно самозапалване във Варна.
 

(БТА)