Слънчева Цветница е!

Православната църква празнува днес християнския празник Цветница, наричан още Връбница. Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.

Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб /кукла/ и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява /или царевични стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.

(БТА)