Протестите не могат да засегнат негативно отношенията ни с ЕС

Разбира се, липсата на стабилно правителство не e положително за страната, коментира преподавателят по европейско право Христо Христов в ефира на Bulgaria On Air преподавателят по европейско право Христо Христев.

"Те са естествена реакция и показват, че има група хора, които са формирали демократична култура и са готови да отстояват позициите си. Ако тази енергия бъде запазена, би могла да доведе до определена промяна“, подчерта Христев.

Според него протестите няма как да да се отразят неблагоприятно върху отношенията ни с ЕС, дори ако бъдат взети предвид изказванията на говорителите на Европейската комисия, че институцията проявява загриженост за демократичните процеси в страната по повод обществената реакция срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

Христев коментира и протестите в Турция и буксуващите преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз. По думите му южната ни съседка има много път да извърви, докато стане част от европейската общност.

Той подчерта, че в управлението на Ердоган от години са доловими много притеснителни методи. Христев посочи като примери ограничаването на абортите, законодателството за забрана на консумацията на алкохол и нормите, определящи поведението на гражданите на обществени места. Подобни ограничения не кореспондират с нормите в една европейска държава, обясни преподавателят по европейско право. Употребата на сила срещу протестиращите през последните седмици в страната е още един пример в тази посока.

"Бруталната намеса на полицията има за цел да се сплаши хората занапред“, обясни Христев. Според него дали Турция трябва да е член на ЕС няма еднозначен отговор.

"Без съмнение присъединяването на такъв огромен пазар към ЕС ще има своя положителен ефект. Друг въпрос е доколко икономическият растеж на страната е устойчив, доколко производството е екосъобразно, доколко се спазва трудовото законодателство и т.н.“, коментира Христев.

Според преподавателя по европейско право дебатът за запазване на финансовата стабилност в Европа ще продължи да се води и занапред. Въпросът обаче трябва да бъде разгледан през призмата дали само фискалната дисциплина е достатъчна за развитието на страните.