Първанов: Политическият дебат е като махленски свади

Политическият дебат се води на нивото на махленски свади. Много ниско ниво, обидно за нацията. Това каза Георги Първанов, президент в периода 2002 - 2012 година, при откриването на инициирана от него дискусия „Български дебати: За националния успех”, предаде „Фокус”.

Първанов подчерта, че на форума няма да дават такива сигнали и вместо това ще дебатират по политики.

„Внимателно наблюдавам това, което се случва в последната една година. Виждам един революционен порив за игнориране на всички, които досега са имали досег с политиката и с управлението. И досега имаше опит да се започне на чисто и с нови лица. В президентската администрация мнозина бяха млади хора. Но аз трябва да призная, че не запомних много от новите лица и в НДСВ, и в ГЕРБ, т.е. това не е гаранция. Нека не противопоставяме поколенията. Един ще каже „На бой отиват само старците”, други – „Няма място за старите кучета”. България има нужда от компетентно управление на всички нива”, подчерта Първанов.

„За годините на Прехода българската политика недостатъчно се базираше на добрата, солидната експертиза. Колко пъти парламентът се обръщаше към БАН, към експертите с молба за експертно мнение по един или друг въпрос? Ние нямаме изградени механизми за формиране на работеща политика. Това се прави в едни тесни апаратни лаборатории”, заяви Първанов и подчерта, че успехът на България е възможен само с мобилизирането на широк кадрови потенциал.

Искам да възразя срещу опита да се постави под негативен знаменател всичко от времето на Прехода, заяви още той.

Първанов припомни като положителна стъпка договорът с Европейския съюз.

 „Договорът е най-доброто нещо, което България е постигала в отношенията с Европа, защото обикновено някой друг е решавал съдбата ни, без дори да ни покани на масата на преговорите”, коментира политикът.

„Когато чертаехме стратегията на България заедно с г-н Калфин, проф. Борисов, много хора от академичните среди, местната власт, ние записахме, че можем да си поставим цел към 2020 година да стигнем средното ниво на страните-членки на ЕС. Дали трябва да коригираме тази цел, в каква посока?”, коментира Първанов и подчерта, че темата за целеполагането е много ключова.

„Стратегическата мисъл и политика изисква лидерство, лидерство, каквото днес не виждам. Ние виждаме целеполагане в рамките на 100 дни. Прочетох един документ, не лош документ – „100 мерки за 100 дни”. 100 мерки, а къде е политиката, къде е визията, къде е стратегията? Не лоши мерки, но къде е това, което обвързва? Кога ще дигнем хоризонтът отвъд 100 дни, отвъд 4-те години на мандата?”, коментира Първанов. „Слушах внимателно дискусията на президента Росен Плевнелиев. Ако ние смятаме, че до 2020 г. ще имаме пет правителства, къде отиваме? На мен ми се струва, че 2020 е къс период. Трябва да погледнем доста по-далеч напред – до 2030, 2050 г.”, отбеляза той.

Според него загниването на сегашните политически партии идва от кризата на идентификацията.
„Загниването на сегашните български партии е в основата на проблемите на управлението и политиките. Загниването идва от кризата на идентификацията”, заяви политикът.

Първанов смята, че безусловно трябва да се засили пряката демокрация вътре в самите политически партии.

Георги Първанов попита дали все още стои въпроса за преучредяване на държавата. „Възможно ли е това? Би ли било резултатно едно Велико Народно събрание? Моят отговор е по-скоро „не”. Аз съм скептик. Смятам, че нашата Конституция не е изчерпана”, коментира той.