2% преднина на БСП пред ГЕРБ дава ново изследване

Само два процента е разликата между хората, които биха гласували за БСП и за ГЕРБ, ако изборите бяха днес. Това сочат данните от проучване на Института за модерна политика, проведено в периода 21-28 септември 2013
година.

Освен БСП – 18,5%, която има преднина пред ГЕРБ – 16,6%, депутати биха имали още ДПС - 5,8% и Реформаторският блок – 5,6%.

Шанс за народни представители има още и НФСБ, която засега остава „под чертата” от 4 процента с подкрепата на 1,9% от избирателите, като националистическият вот е представен още и от „Атака” с 1.4% и ВМРО с 1%.

Изводът е, че силите в челото са почти изравнени, а избирателите не припознават ясна алтернатива на „старите” партии на прехода, коментират от ИМП.

Според анализаторите ключовият за днешната политическа ситуация въпрос – да има или не предсрочни избори, като че ли не мобилизира електорална енергия. Малко повече от половината от респондентите – 54.2 %, отговарят, че ако към момента има парламентарни избори, категорично и по-скоро ще гласуват. Нерешилите дали да участват в евентуален вот са 15%, а общо 21.5% по-скоро няма да отидат до урните.

Проучването сочи, че четири от десет интервюирани подкрепят протестите срещу кабинета "Орешарски" (41.6 %). Всеки седми пък е на страната на контрапротеста „за” правителството (14.2%). Близо една трета обаче не споделят нито едната, нито другата позиция (31.9%). Без отговор са 12.3%

В изследването са тествани перспективите на заявени в общественото пространство нови политически формации, които обаче все още не са се учредили официално, както и на фактически или възможни коалиции между политически сили, за които се говори в общественото пространство.

Коалиция на ГЕРБ и Реформаторския блок се подкрепя от 18.2%, на БСП, ДПС и "Атака" – 11.9%, Реформаторският блок (ДСБ, ДБГ, СДС, Зелени и др.) – 5.2 %,  Движение „България без цензура” (Николай Бареков) – 5%, БАСТА, ВМРО, ЛИДЕР и граждански движения - 4%.

Показателно е, че съществуващите формации, които биха попаднали в парламента, не увеличават електоралната си подкрепа от механичен сбор между тях, коментират социолозите.

Така например в изследването се тества подкрепа за хипотетична коалиция на партията на Бойко Борисов и Реформаторския блок – такава конфигурация събира подкрепата на 18.2 на сто, вместо около 22%, колкото имат общо в електоралния въпрос отделните формации.

Не по-различна е ситуацията с фактическото обединение на БСП и ДПС, които излъчиха сегашното правителство, и „Атака”, която ги подкрепя.

Едва 11.9 % от избирателите биха подкрепили такава коалиция при съвместно явяване на избори, което е значително под самостоятелните резултати за всяка от трите формации.

В надпреварата за депутатски места обаче има сериозен потенциал да се намеси публично заявеното гражданско движение около Николай Бареков, условно наречено „България без цензура”. Макар и все още да
не е учредено официално, изследването регистрира потенциална подкрепа от 5%.

Друга хипотетична коалиция, която беше лансирана в публичното пространство, е евентуална коалиция на новоучредената партия БАСТА с ВМРО, партия „Лидер” и граждански движения. Резултатите от анкетата сочат добър потенциал от 4% за подобна коалиционна формация, отчитат социолозите.

Данните за отношението към политическите партии говорят за силна ерозия на доверието към тях. Водещите две партии БСП и ГЕРБ събират по около една четвърт положително отношение от запитаните.

Партията на Станишев пък е с малко по-голямо неодобрение от тази на Борисов – близо половината респонденти са с отрицателно отношение към столетницата, докато за ГЕРБ процентът е 44.

5,5% от анкетираните имат позитивното отношение към ДПС, но 69% са отрицателно настроени към партията.