Наши учени в международни екипи ще може да получават до ?8000

Европа отделя 80 млрд. евро средствата за наука и иновации до 2020 г., като за тях имат право да кандидатстват всички страни членки на проектен принцип. Страната ни за първи път ще има оперативна програма за образование и наука. В нея са разписани 129 млн. евро за научна инфраструктура, каза министърът на образованието и науката Анелия Клисарова пред ТВ7.

„Досега нашите учени, когато работят в международни екипи, получаваха много по-малко пари на час, защото такива са заплатите в България. Сега всеки учен ще може да получава до 8000 евро като помощ за това, че участва в такъв научен проект”.

Необходима е реформа в средното образование, за да бъдат подготвени нашите деца и да могат да отговорят на изискванията на съвремието, заяви министърът.

Клисарова подчерта колко е важно децата да се научат да мислят. „В момента учебните планове и програми са такива, че те по-скоро наизустяват и възпроизвеждат наученото”, обясни министърът. По думите й липсва практическата насоченост на образованието.

Според министър Клисарова децата трябва да са способни да взимат решения, за което в момента те не се насърчават. „Много разчитам на това, че ще се приеме Законът за средното образование”, подчерта Клисарова и добави, че е важно да има последователност. „Образованието е над политиката. То трябва да бъде приоритет не само на правителството, но и на обществото”, изтъкна министърът.

Клисарова обърна внимание, че при по-голямата част от децата, които отпадат от училище, причините са социални или семейни. Министърът изтъкна значението на дуалната система. „Трябва да осигурим на децата възможност в работна среда да получават необходимите компетенции и знания, които са за средно образование. Те ще учат и ще работят. Това ще стане с промените в Закона за професионално образование и обучение и с промени в Кодекса на труда”, обясни министърът. Клисарова подчерта, че тази система работи в Австрия, Германия и Швейцария, а това са страните с най- ниска младежка безработица и най- малко отпаднали ученици.

Министърът отбеляза колко е важно да се обхванат 5 и 6-годишните деца в предучилищната подготовка – да се научат на български език и на устойчиво внимание. „Работата е двойна – да задържим учениците в училище, но от друга страна трябва да има и медиатори – връзка между училище и родители, за да бъдат убедени родителите, че трябва да водят децата си на училище”, каза проф. Клисарова.

„Средното и висшето образование са загубили връзката с бизнеса. Това означава, че даваме образование по професионални направления, които не са необходими за реалната икономика”, отбеляза министър Клисарова. Тя беше категорична, че трябва да се мотивира връзката между висшето образование и бизнеса и същевременно да се направи планиране. Министърът обърна внимание на стратегията за развитие на висшето образование, новия начин на финансиране и увеличаването на единния разходен стандарт. „Бизнесът сам започна да узрява и да осъзнава, че вместо да вземе един студент, който още шест месеца ще трябва да обучава, е по-добре да се интегрира към висшето образование”, добави Клисарова.