АБВ пренарежда картите, вкарва двама евродепутати

Появата на нов играч вляво пренарежда съотношението на силите за евроизборите, показва национално представително проучване на "Алфа рисърч".

Според данните към момента партията ГЕРБ би имала шест евродепутати, БСП - пет, ДПС - трима, АБВ - двама, а Реформаторският блок - един.

Евролиста на АБВ, водена от Ивайло Калфин, стартира със 7 на сто електорална подкрепа. Почти половината от нея идва от симпатизанти на БСП, останалите - от привърженици на центристки и националистически формации.

АБВ взема гласове от ГЕРБ, ДБГ, НФСБ, проекта на Николай Бареков и негласуващи, отчитат социолозите. С появата на АБВ БСП губи около 20 на сто от избирателите, гласували за нея на парламентарните избори през миналата година.

Като основен проблем пред АБВ се очертава липсата на достатъчна спойка между неговите потенциални избиратели и по-слабата им мотивация в сравнение с тези на БСП за участие в изборите, отчитат социолозите.
В 15-те на сто подкрепа, с която в момента се ползва БСП, тя запазва най-твърдия си електорат, но отстъпва част от периферията си.

Регистрираните първоначални намерения за вот в полза на АБВ оправдават страховете на ръководство на БСП от конкурентна листа на Първанов/Калфин. Едва следващите месеци обаче ще прояснят в каква посока ще се развие съотношението на силите между тях, отбелязват от "Алфа рисърч".

На фона на трусовете вляво, ГЕРБ успява за първи път от шест месеца насам да мобилизира симпатизантите си и да подобри позициите си, като постига 17,8 процента.

При ДПС промяна няма и партията получава подкрепата на 6,2 на сто. Има известен спад при Реформаторския блок, което според социолозите може да се дължи както на разочарованието на част от сините избиратели заради проблемите около подписването на коалиционното споразумение, така и на конкурентната на Меглена Кунева фигура на Ивайло Калфин.

Блокът запазвал обаче твърди шансове за един евродепутат - 5,2 на сто. НФСБ на Валери Симеонов е с 3,1 на сто подкрепа, "България без цензура" на Николай Бареков - с 2,6 на сто подкрепа. 2,5 на сто е потенциалният вот за "Атака".

Доверието към ключови държавни институции запазва ниските равнища от края на миналата година. Дейността на парламента се одобрява от 10 на сто от гражданите, а неодобрението е 64 процента. Работата на правителството получава 21 на сто положителни срещу 50 процента отрицателни оценки.

Социолозите отчитат леко подобрение в личния рейтинг на министър-председателя Пламен Орешарски - 24 на сто доверие срещу 46 процента недоверие. Все още обаче премиерът и неговите министри не успяват да разширят влиянието си сред по-широки социални групи и подкрепата за тях остава затворена в тесния кръг от привърженици на БСП и ДПС.

Президентът Росен Плевнелиев подобрява рейтинга си с 4 пункта до 31 на сто положителни оценки, но запазва 34 процента отрицателни.

Най-значим ръст в доверието има към главния прокурор Сотир Цацаров - със 7 процента. През януари положителното отношение към него е 29 на сто, а отрицателното - 27 процента. Според социолозите причината са действията на прокуратурата по казуси като скандалите с лидера на "Атака" Волен Сидеров и с Бисер Миланов.

Като цяло обаче доверието в държавните институции остава твърде ниско. На фона на нарастващото напрежение, произтичащо от наближаващите избори, този нисък кредит на доверие ограничава възможността им за преодоляване на прояви на политическата нестабилност, предупреждават от "Алфа рисърч".

Цялостната ситуация в страната и равнището на доверие към правителство, институции и партии продължава да генерира нестабилност.

Регистрираните първи електорални трусове със сигурност няма да затихнат, а в следващите месеци може да се очаква нова динамика и по-нататъшно пренареждане на електоралната картина, прогнозират социолозите.

Проучването е направено между 18 и 22 януари сред 1050 души.

(БТА)