Всеки четвърти българин живее в лишения

Тази година се очаква да е ключова за обрат в тенденциите при заетостта и безработицата. Според икономистите от Българската академия на науките (БАН), ако икономиката продължи да нараства, през 2014 г. може да се очаква увеличение на заетостта или поне пълно преустановяване на нейния спад.

Това коментира Любомир Димитров от Института за икономически изследвания на БАН на пресконференция, на която бяха представени тенденциите на пазара на труда и неравенството и бедността в България.

Ръстът на заетостта обаче ще бъде изключително слаб заради все още слабите темпове на растеж, а скоростта му ще зависи от скоростта, с която се разширява брутният вътрешен продукт (БВП), заключават икономистите в годишния си доклад.

За следващите две години – 2015-2016 г., се очаква да бъдат създадени около 100 хил. нови работни места, според прогнозата на икономистите от БАН. По данни на бизнес организациите обаче през годините на кризата бяха закрити 400-450 хил. работни места.

Бизнесът е предпазлив в разкриването на нови работни места заради все още недостатъчно стабилната и предсказуема среда. Затова и ръстът на икономиката от последните години, макар и слаб, все още не се трансформира в ръст на заетостта.

Спадът на заетостта чувствително се забавя

Любомир Димитров подчерта, че през последните години темповете на спад на заетостта значително са се забавили. Ако през 2010 г. броят на заетите се понижи с 3,9% на годишна база, през 2011 и 2012 г. беше отчетено намаление от 2-2,5%, то през 2013 г. спадът е от 0,4%.

Очакванията на икономистите от БАН са през тази година да спре да се увеличава и безработицата, която през 2013 г. достигна близо 13% и е с около 2 процентни пункта над средното за Европейския съюз (ЕС) равнище.

През миналата година обаче се наблюдава промяна в структурата на безработните – само около една четвърт от безработицата се дължи на намаляването на заетостта. По-висок е делът на безработните, които са се завърнали в работната сила и вече активно търсят работа, т. е. отчетен е ръст на икономически активните лица, коментира Димитров.

В доклада се посочва, че коефициентът на икономическа активност на населението се е увеличил до 53,9% (68,4% за населението на възраст от 16 до 65 години). За сравнение, през 2008 г., точно преди кризата, коефициентът на икономическа активност на населението беше 52,8% (67,8% за населението от 16 до 65 години).

Работната заплата – слаба връзка между производителност и растеж

Експертите отчитат, че през 2013 г. се наблюдава известно забавяне на ръста на номиналната работна заплата в сравнение с предходните две години. Според Любомир Димитров има няколко фактора, които обясняват забавянето – продължаващата икономическа несигурност въпреки отчетения растеж, преструктурирането на заетостта (забавя се темпът на съкращения, включително и на нископлатените работници), както и заради административните мерки на правителството за „изсветляване” на икономиката, които имат двуостър ефект.

Политическата несигурност и слабата инфлация също са сред факторите, които забавят ръста на заплатите, подчертават икономистите.

Според данните средната годишна заплата за страната през 2013 г. е достигнала 9 690 лева, което в номинално изражение е с около 5% повече спрямо 2012 г. В обществения сектор средногодишната заплата през миналата година е достигнала 10 073 лева, а в частния – 9 555 лева, отчитат икономистите.

Връзката между доходите, производителността и растежа остават слаби, подчерта проф. Васил Цанов от Икономическия институт при БАН. Според изчисленията от 2011 г. ръстът на реалната работна заплата изпреварва този на реалната производителност на труда, измерена чрез физическия обем на БВП, произведен от един зает. В резултат през последните години нараства индексът на разходите за труд, се посочва в доклада на икономистите.

Бедност, неравенство и регионални различия – социално-икономическите проблеми се задълбочават

Като цяло през последните години бедността и неравенството в страната се увеличават, макар и с известни колебания. Задълбочават се и регионалните различия, което създава сериозни социално-икономически проблеми.

България е с най-ниско икономическо развитие в рамките на ЕС и има най-високи регионални различия и неблагоприятни тенденции. През последните 10 години различията между регионите у нас са се увеличили с 44%, докато в съседна Румъния ръстът е от само 10%, коментира Стоян Тотев от института.

Проблемите с регионалните различия се подсилват от демографските и миграционните процеси, допълни Тотев. Това прави българските региони значително по-уязвими спрямо останалите региони в ЕС, коментира той.

И в останалите европейски региони различията произтичат от икономическите процеси от типа център-периферия. У нас обаче различията между столицата и останалите региони на страната нарастват изключително остро. Заради миграционните потоци към столицата и други урбанизирани райони се е стигнало до такова обезлюдяване в някои общини, че възстановяването там изглежда проблематично дори в дългосрочен аспект, се посочва в доклада.

Заради демографските и миграционни процеси се очаква, че регионалните различия ще се задълбочават и през следващите години, като намаляването на различията в безработицата не може да повлияе съществено. Това означава, че българските региони не успяват да постигнат устойчиво развитие и са далеч от определените за това критерии на ЕС.

Същевременно през последните години 1,3-1,7 млн. души от населението живеят в бедност. Близо половината от населението е в риск от бедност и социално изключване, а всеки четвърти българин живее в материални лишения. Най-голям е рискът за децата, най-възрастните, нискообразованите, както и домакинствата, съставени от един-единствен член, в които има и зависими деца.

Икономистите препоръчват за намаляване на бедността, неравенството и различията да се провеждат целенасочени политики за увеличаване на заетостта, но не субсидираната заетост, а трайните работни места. Това включва политики за увеличаване на доходите, за разширяване и подобряване на образованието, насърчаване на растежа и т. н.

Още икономически новини четете в Investor.bg