Здравето - национален приоритет в лошо състояние

Здравеопазването се възприема като най-важен национален приоритет, за който не се отделят необходимите средства и който се намира в лошо състояние. Това показва изследване на "Алфа рисърч", направено по поръчка на Националната пациентска организация в периода април-май 2014 г. измежду 1013 души.

Грижата за здравето е определена като най-важен приоритет за държавата от 84% от запитаните. На второ място се нарежда икономиката. Следват демографската криза и образованието. На последно място застава опазването на природата.

Помолени да оценят качеството на здравеопазването, 70% от анкетираните го определят като лошо или много лошо. Едва 26% дават положителна оценка за качеството на услугата.

Мнозинството от българите, 78%, оценяват средствата, отделяни за здравеопазване, като недостатъчни.

Високите разходи за лекарства (49%) и лошото състояние на болниците и здравните заведения (49%) са посочени като най-сериозни проблеми на здравеопазването ни. Други сериозни проблеми на системата, отбелязани от анкетираните, са високите разходи за здравни услуги, недобре подготвените кадри, неплащането на здравни осигуровки и ниската здравна култура на населението.

Що се отнася до размера на здравните осигуровки, 71% от българите са против евентуалното увеличение на вноските над сегашните 8%. 57% от всички анкетирани са на мнение, че държавата трябва да започне да плаща здравна осигурителна вноска от 8% за децата, учащите и пенсионерите.

Идеята за пълното премахване на ДДС от лекарствата без изненади е подкрепена от мнозинството анкетирани. 60% от участвалите в анкетата се обявяват за тази идея. 24% са на мнение, че ДДС трябва да се намали.

Най-голям брой – 75%, са подръжниците на идеята, че държавните служители, служителите в МВР и съдебната система трябва да се осигуряват напълно върху реалните си доходи. Само 8% от запитаните са против тази мярка. При по-подробна разбивка се вижда, че почти 70% от отговорилите, които са отбелязали, че работят в държавния сектор на икономиката, също са съгласни, че трябва да се осигуряват върху реалните си доходи. Само 14% от тях не са съгласни с тази мярка.