Подготвя се разграбването на КТБ, предупреди Василев

Мажоритарният собственик на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка Цветан Василев за пореден път увери в писмо до обществеността, че работи с останалите акционери по план за оздравяване на финансовата институция. В него той предупреди и че се подготвя почвата за ликвидацията на банката и разграбване на нейните активи в ущърб на клиентите и вложителите. Писмото е публикувано в сайта на Василев и за разлика от предишните изяви съдържа конкретика.

В него банкерът обвинява Българската народна банка в „нежелание да води сериозна дискусия за преструктурирането на КТБ" и изразява подозрението си, че "в съсипването на финансовата институция е впрегнат целият наличен ресурс – от следствието и прокуратурата, през квесторите - до одиторите".

Василев нападна БНБ, че не работи сериозно по проблема и в интервю за Нова Телевизия в неделя. Тогава банкерът заяви, че „има направена оферта (за оздравяване на КТБ, б. ред.), но БНБ мълчи“.

Преди броени дни (на 16-и октомври) БНБ заяви, че австрийската компания EPIC, представляваща трите основни акционера на КТБ, не е представяла в централната банка планове и варианти за оздравяване или преструктуриране на поставените под специален надзор КТБ и ТБ „Виктория“ ЕАД.

Моделът за оздравяване на банката, подготвен според Василев от известни международни консултантски компании, няколко големи инвестиционни фонда, както и от съакционера - Оманския държавен фонд, предвижда капитализация основно на акционерно ниво.

„За целта най-вероятно е да се използва "Бромак" (вече без мое участие), като ще се изплатят определен обем от кредити (по моя преценка – около 2 млрд. лева) и придобиване срещу това на собствеността върху някои финансирани от банката активи и проекти. По този начин капиталът на банката може да бъде възстановен до регулаторните изисквания, а ликвидността да бъде достатъчна, за да се уверят клиентите в способността на банката да изпълнява своите ангажименти", пише банкерът.

Същевременно той изразява подозрение, че „се подготвя почвата за ликвидацията на банката и разграбване на нейните активи в ущърб на клиентите и вложителите чрез скоростно разпределяне на „правилните“ инвеститори на завидно добри цени“.

„За да се случи всичко това, бяха необходими известни, не особено трудни за изпълнение, подготвителни действия, а именно - кредитният портфейл на банката да бъде услужливо разделен от квесторите и одиторите в четири категории, като „най-добрите“ активи са в първата група, а „най-лошите“ - в четвъртата. Очаквано, разпределението на кредити в отделни групи е само формално и не отчита по никакъв начин спецификата на структурата на кредитния портфейл на банката", обяснява банкерът.

Според него фактът, че същият този портфейл, е разполагал с надеждни обезпечения да поставянето на банката под надзор, ще премълчан и изопачен. Василев смята и че „в настъпващата заключителна фаза на този евтин фарс“ няма да има особено значение и това, че именно този модел на управление на кредитния портфейл на банката е бил в основата на успешния и бърз възход на институцията цели 14 години. „С това очевидно ликвидаторите така и не успяха да се примирят“, пише банкерът.

Той дава примери с няколко големи дружества, сред които "Петрол" , за която имало оферти да бъде купена за 300 млн. евро, а се готвела продажбата ѝ за само 130 млн. евро. Хотелите "Сана Спейс" са с кредити от 6,5 млн. евро, а според банкера заинтересовани страни били готови да платят и сега 25 млн. евро за тях. Друг пример е „Стъкларският завод“ в Плевен с производствен капацитет около 100 хил. тона годишно, който според банкера струва поне 50 млн. евро, но имало риск да бъде пласиран "почти безплатно" срещу определени ангажименти.

„Не би било изненадващо, ако сред кандидат-купувачите се окаже и предишният собственик на завода, комуто да е поставено условие да свидетелства срещу определено лице в услуга и по начин, указан от ликвидаторите“, пише Василев.

Той нарича твърденията на БНБ за това, че фондът EPIC не е представил референции за преговори от основните акционери (с изключение на самия Василев) "жалки" и "нескопосан претекст" преговорите да не започнат. Очевидно за цялата общественост е, че БНБ започна да прибягва до абсурдни извинения, само и само да не изпълни законовите си задължения, пише банкерът.

Според мажоритарния собственик на банката за нея е изготвен "пошъл сценарий", който ще бъде "допълнително гарниран със заплахи и притискане на още хора", които да свидетелстват срещу него, така че да бъде окончателно публично опозорен. Така "удобно прикрито", "ограбването на кредиторите и клиентите на банката ще се върши несъмнено много по-лесно и ефективно".

В края на писмото си Василев призовава всички, от които зависят решенията за бъдещето на КТБ, да проявят повече разум и отговорност в този ключов момент, "защото техните действия се следят не само от цялото българско общество, но и в международен мащаб". Казусът "КТБ" ще влезе в учебниците и ако те обслужат личните интереси на поръчителите на този варварски спектакъл, имената им ще се наредят в позорния списък на хората с власт, довели държавата до икономическа и финансова катастрофа", завършва обръщението му.

БНБ постави КТБ под специален надзор на 20 юни, след като банката изчерпа ликвидността си и преустанови разплащания. Акционерите в банката с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори.

Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев се предаде на полицията в Сърбия на 16 септември, след като беше обявен за издирване от Интерпол. Същият ден сръбски съд го освободи с мярка „подписка“. Международният паспорт на Василев е отнет и той трябва всеки ден да се явява в съответното полицейско управление. Дни по-късно стана ясно, че прокуратурата е изпратила на компетентните съдебни власти на Сърбия молба за екстрадицията на Василев.

Междувременно Европейската комисия обяви началото на досъдебна процедура срещу България заради КТБ и банка "Виктория". Причината е, че страната ни е допуснала закъснение с изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми в двете банки. Според действащата директива гарантираните депозити до 196 хиляди лева трябва да започнат да се изплащат 20 дни, след като стане ясно, че дадена банка не е в състояние да изплати парите на вложителите си.

Според ръководството на БНБ обаче е необходимо политическо решение за отварянето на КТБ. Ако се наложи преструктуриране на КТБ, то може да бъде извършено само след приемането на законодателни промени, регламентиращи реда и условията за това, поясни на 13-и октомври БНБ в ново изявление по случая. По-рано пък стана ясно, че ръководството на КТБ се опасява от отнемането на лиценза ѝ.

До днес КТБ трябва да представят в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от трите одиторски компании – „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД. До 31 октомври пък те трябва да представят и отчет за капиталовата адекватност на поставената под специален надзор банка на базата на изготвената пълна оценка на активите.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.