Българите били оптимисти по времето на Костов, Царя и Борисов

След управлението на Жан Виденов има само четири момента, в които преобладава общественото мнение, че страната върви към по-добро и тези моменти са в началото на управлението на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, при присъединяването към ЕС и в началото на управлението на Бойко Борисов. Това каза Първан Симеонов от "Галъп", които оповести данни на агенцията, които представят тенденциите за повече от две десетилетия по време на кръгла маса, организирана по повод на 25-ата годишнина от началото на демократичните промени под наслов "Поколението на промяната"

Изводът, който той прави, е, че не е вярно, че нивата на доверие към НС напоследък са безпрецедентно ниски, а по-скоро са традиционно ниски.

Парламентарната институция по традиция в България съсредоточава негативизъм и обхваща всичко лошо, което се приписва като качества на политическата прослойка, така че почти по инерция събира отрицателни оценки, коментира той, цитиран от БТА.

Общият принцип при институциите е, че недоверието е повече от доверието. Дълго време президентската институция правеше изключение, но когато бъде видяна като съпътстваща жертва или като страна, губи част от своята популярност, отбеляза Симеонов.

Поколенческият преход реално свършва сега, смята Петър Николов от Института за дясна политика. Според него България е на ръба на нов преход, защото новото поколение, което идва, ще подмени консенсусите от миналия четвърт век, ще постави нови цели и ще се опита да ги реализира.

Големият въпрос е каква е природата на сегашните 35-40-годишни, има ли общи ценности и ако поколението на миналия преход се е провалило до голяма степен заради начина, по който е било изградено, ще може ли новото да се справи, посочи той и допълни, че е по-скоро песимист.

През 1989-1990 г. водещият фактор в политиката и бизнеса са хората на около 40 години и за да разберем прехода, който ни се случи, трябва да разберем 40-годишните тогава, коментира анализаторът.

Според него това е поколение, израсло в осъзната лъжа, в условията на пропаст между публичното говорене и мисленето.

Той смята, че ако 10 ноември се беше случил по-рано, движещата сила щяха да бъдат хората с памет отпреди 1944 г. и тогава преходът щеше да има характеристиките на реставрация и би бил десен, докато сега всъщност е либерален.

Резултатът от това, че преходът е извършен от поколение, смятало за естествена лъжата и вземало готови модели, доведе до това, че сме постигнали всички поставени жалони - имаме демокрация с избори, пазарна икономика, член сме на НАТО и ЕС, но не се чувстваме удовлетворени и щастливи. Имаме чувството, че тепърва трябва да стигнем някъде другаде, коментира той.

Борис Попиванов от Института "Иван Хаджийски" акцентира върху наличието на две митологии - "червена" и "синя", като и двете използват датата 10 ноември като раздел за преди и сега.

Той отбеляза, че ако се опитваме да разберем обществото, в което живеем, трябва да имаме търпимост и към двете.

Според Тома Биков това, което наричаме преход днес, всъщност е революция.

Според него оста "комунизъм - антикомунизъм" е приключила и се заменя от друга ос - привърженици на либералния консенсус и останалите. Това, което хората не приемат в прехода или революцията, е липсата на определен ред, а обществото изпитва известна носталгия към комунистическия режим, именно защото е предоставял определен ред за издигане на всеки.

В революционна обстановка няма такъв алгоритъм и това създава несигурност.

Обществото иска да му бъде предоставен алгоритъм, това е едно от предизвикателствата пред българските политици - да установят такъв ред, смята Биков. Обществото все по-малко иска сътресения, революция, и все повече иска спокойствие, смята той.

Вижте повече във видеото на bgonair.bg:

Гледайте още видео материали от "България" на bgonair.bg