Стъпка, подскок... да се хванем на хорото!

Живият ритъм на Дунавското хоро звучи в първите минути на Новата година, когато еуфорията е най-голяма и градусът на настроението е най-висок.

Но не само на празници има желаещи да се хванат на хорото. В днешните модерни интернет времена фолклорът ни съвсем не е загубил своята магия, напротив, интересът към народните танци е много голям, казва Радослав Тодоров, основател и главен художествен ръководител на Клуб по народни танци "Витоша".

На 25 години е, но вече има солиден професионален опит зад гърба си. Преди четири години като на шега започнала и работата с клуба.

Първият час се провел с 2 жени, а четири години по-късно хора̀ учат и танцуват над 160 души в 10 групи.

„За хората е много по-добре да са в залата, да слушат народна музика и да танцуват, да се забавляват, да се запознават, да са в екип с още много хора, вместо да са вкъщи пред телевизорите. Клубовете, които са толкова нашумели в последно време, са единственият начин, по който продължава да се поддържа чистият, автентичният вид на фолклорните танци от едно време, както са се играели по мегданите“, убеден е той.

В клуба идват хора на всякаква възраст. Повечето никога преди това не са се хващали на хорото или знаят най-популярните хора̀ - Право и Ганкино.

С какъв мотив идват точно в залата за народни танци? Първоначално – за разнообразие, вместо на фитнес, например, обяснява Радослав. Често пъти са харесвали народните танци отпреди, но са смятали, че няма да се справят. „Идват и казват – аз не мога, няма и да се науча, но досега такъв случай не е имало“, окуражава той колебаещите се.

Кое е най-трудното хоро? Не е едно, има много сложни хора̀, признава. Правото хоро, Дунавското, Елениното са с по една фигура, която се повтаря през цялото време, има хора̀ с по 7-10 фигури, даже повече, които се сменят. Колкото махали има в България, толкова хора̀ има може би.

Родителите на Радослав са били танцьори. В залата, сравнително късно според него, влиза в пети клас, защото най-често за професионалната сцена „се стягаш“ от детската градина, за да те приемат в Националното училище за танцово изкуство.

"Майка ми ме заведе, беше една магия. Всички знаеха всичко, първият път ме беше яд, защото исках и аз да танцувам толкова добре", разказва той.

Националното училище за танцово изкуство са завършили всички преподаватели в клуба. Любовта към танците за тях естествено е станала професия, а преди да учат други, са натрупали опит в професионалните ансамбли като „Българе“, Трупата на Нешка Робева, Ансамбъл „Филип Кутев“ и т.н.

От тази година и малките могат да играят народни танци, защото вече има две групи за деца от 5-12 години. „Учим ги на основни неща, правим Право хоро, пеем „Боряно, Борянке“, популярни детски песнички. Бързо се отпускат и после самите те настояват да идват и да са редовни“, разказва той.

Оказва се, че и започналите преди четири години има какво ново да научат и то немалко. По думите му автентичният български фолклор е достатъчно богат, за да трупат нови умения още десетина години, а когато една група напредне повече, се правят и хореографски разработки, с фигури и композиция, които са подходящи и за сцена.

Най-упоритите пък вече участват във фолклорни фестивали за любителски клубове, на които се представят автентични хора̀. Последното участие на любителите танцьори от „Витоша“ е на фестивала „Нашенско хоро“ в Самоков, който се проведе за първи път тази година.

В съревнование с още 36 групи представителите на клуба са отличени с трето място за техническо майсторство. На фестивала те са представили добруджанско хоро „Сборенка“ и автентично шопско хоро „На два танеца“.

Освен като преподавател в групите от клуба, Радослав изпраща годината и като хореограф на фолклорен ансамбъл „Български ритми“. Ансамбълът е създаден през 1964 година от хореографа Димитър Митев.

Танцьорите, певците, оркестърът и нестинарите представят българския фолклор пред родна публика и туристи на различни тържества и по заведения с такава тематика.

„Планираме следващата година да направим няколко концерта с ансамбъла – в София и в страната, за да представим качествен продукт на сцената, който хората да харесват“, обяснява той.

Освен български фолклор, ансамбълът представя и характерни танци на народите - испански, гръцки, руски и т.н.

Радослав обаче няма намерение да заминава в чужбина и е категоричен: "Искам тези хубави неща, които правим, да си остават тук и да се поддържа това изкуство. В чужбина има достатъчно хора, които работят и разпространяват нашия фолклор, аз лично нямам намерение да напускам България“.

Доволен е, че фестивалите, клубовете и желаещите да танцуват народни танци, са все повече. По думите му някои носят ритъма в кръвта си и откриват, че имат скрит талант за тях. За други пък е доста трудно в началото, но когато се понаучат и започнат да усещат музиката, също напредват много в хора̀та.

Стъпка напред, още една, подскок... да се хванем на хорото!