Да останеш или да заминеш: Как младите виждат бъдещето си?

Да останат в България или да потърсят реализация зад граница? Пред този избор са изправени много млади хора, на които им предстои да завършат образованието си. Две студентки в последната си година в университета споделят различни представи за бъдещето си, но са единодушни, че най-важното е младите да имат възможност да се развиват и сами да определят посоката си.

София Николова следва маркетинг, а Мария Андреева - журналистика. Докато едната иска да продължи да опознава света и да трупа опит извън България, другата е категорична, че вижда бъдещето си в родината.

Опитът в чужбина като възможност да откриеш себе си

София вече е имала възможност да учи и живее зад граница. След завръщането си в България тя решила да предприеме още едно пътуване, този път като доброволец в Танзания, където прекарала един месец.

"След завръщането ми в България реших да отида да доброволствам в Танзания за 1 месец. Това беше невероятно преживяване за мен. Видях напълно различен свят, от България и като цяло от Европа и от всичко това, което ми е познато досега, защото за мен като млад човек в момента е перфектната възможност да експериментирам. Опитвам се да намеря себе си и моя път", разказва студентката пред БНТ.

За нея пътуванията са не просто начин да опознава нови места, а възможност да се сблъсква с непознати ситуации, да преодолява предизвикателства и да придобива умения, които впоследствие могат да бъдат полезни и в България.

"В чужбина ми харесва преживяването, това да срещнеш нови хора, напълно нова обстановка, справяш се с доста нови предизвикателства, излизаш от зоната си на комфорт. Във всяка държава както казах има плюсове и минуси, но мисля, че чрез тези преживявания всички млади хора да трупаме опит, който след това да пренесем в България", споделя София.

"Не бих се чувствала цяла, ако не живея в България"

За разлика от нея Мария Андреева не планира да напуска страната. Освен че учи журналистика, тя вече работи като преподавател по ментална аритметика на деца.

Решението ѝ да остане в България е свързано както с личната ѝ привързаност към родината, така и с убеждението, че тук съществуват възможности за професионално и личностно развитие.

"Определено бих искала да остана в България, тъй като още от дете съм възпитавана с много любов и уважение към България, към традициите, към историята, към културата, дори към езика. Изпитвам привързаност и не бих се чувствала иначе цяла, ако не живея в България", обяснява Мария.

Тя обаче признава, че страната има и проблеми, които карат немалко млади хора да обмислят заминаване. Според нея финансовата сигурност е важна, но далеч не е единственото условие, което би задържало младите българи у дома.

"Определено България е напреднала страна, има много възможности, но определно има и пропуски, иначе нямаше толкова много хора да се замислят дали да продължават в България. Мисля, че основното, което трябва на млад човек, за да е в България е да има перспектива и това да не е свързано само с финанси и със стандарт на живот, ами да има перспектива за развитие, да има качествено образование и може би най-важно е усещането на хората в България, че тук могат да се развиват", посочва студентката.

Промяната зависи и от самите млади хора

Мария смята, че отговорността за бъдещето на България не бива да се прехвърля единствено върху институциите. Според нея младите трябва да бъдат по-активни, да подлагат на съмнение политическите послания и да отстояват позициите си, когато не са съгласни с решенията на управляващите.

"За мен най-важното е младите хора да имат малко повече критично мислене и да не приемат всичко, което политиците им казват като чиста монета, а самите те да разсъждават, когато нещо не им харесва, както се случи, да се протестира, да бъдем малко по-будни и да не обвиняваме само държавата, а наистина да се опитваме и ние да сме полезни, и може би да не гледаме на себе си като на единица, а като на общество", подчертава тя.

Макар да имат различни планове след дипломирането си, София и Мария споделят общо разбиране - младите хора трябва да разполагат с реални възможности да избират къде и как да изградят живота си, без да се отказват от личните и професионалните си цели.