Върховете Мусала и Шипка няма да бъдат прекръстени

Комисията по наименуване на населени места и обекти с национално значение към президентството е отказала да прекръсти върховете Мусала и Шипка, каквито искания били постъпили през миналата година. Това става ясно от справка на „Дондуков” 2, изготвена по заявка на вестник „Монитор”.

За ново название на най-високата точка у нас дошли две предложения – Свети Иван Рилски, направено от лидера на „Атака” Волен Сидеров, и Хан Тервел или Свети Тервел ­ от друг гражданин. Искане за прекръщаване на историческия връх Шипка на Свети Никола, каквото е било името му до 1951 година пък пристигнало от комитет „Памет габровска”.

„Всяко едно име носи в себе си определена идентичност и историческа памет, а преименуването води до скъсване на тази памет”, посочват като мотив за отхвърляне на предложенията експертите от комисията. И припомнят, че връх Мусала вече е бил прекръщаван веднъж, като в периода 1949 ­ 1962 година се е казвал Сталин.

„Това е извършено по чисто идеологически причини от хора, които нямат отношение към българските традиции и наследени ценности”, подчертават от президентството. В комисията не са сметнали за достатъчно основание за смяна на името на най-високата точка у нас и недоизяснения му произход и етимология. Според някои теории Мусала произлиза от арабското „мус Аллах” ­ „пътят към Аллах”, „място близо до Бога” или „място за молитва”.

„Шипка не е просто името на един връх, а е част от нашата национална идентичност – символ на българския дух и саможертва, възпята от Иван Вазов. С това име са възпитани няколко поколения българи.” С тези аргументи експертите от комисията към „Дондуков” 2 категорично отхвърлят и идеите за прекръщаване на историческата местност.

През миналата година в президентството са постъпили предложения за преименуване и на населени места.

Едното е изпратено от сдружение „Азбукари” за смяна на Благоевград с Цар Самуил, като случаят стана известен при отхвърлянето на идеята. Другото е направено от отделен гражданин, който поискал царското име да се даде на Димитровград и той да се казва вече Самуиловград. И двете предложения получили отказ от комисията към президентството с мотив, че инициативата за промяна на наименованието на дадено населено място трябва да идва от местната власт и да е подкрепена от мнозинството негови граждани.

През тази година обаче предстои президентството да вземе решение за даване на български имена на нови 116 географски обекта на Антарктика. Искане за това е било внесено от комисията по антарктическите наименования към МВнР в края на 2014 година.

Към момента над 1200 местности на Ледения континент са с наши названия, като много от тях носят имената на български градове и известни личности. Например връх и хребет на остров Ливингстън се наричат Левски, полуостров на самия континент е кръстен Перник, друг връх се казва Банкя, а един от ледниците е Мусала.