Българите пак харесват братушките, въпреки Украйна

Българите продължават да  харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в ЕС и НАТО.

Това е основният извод от проведеното по поръчка на Европейския съвет за външна политика проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч" за обществените нагласи по повод на конфликта в Украйна и позицията на България.
 
Въпреки  анексирането на Крим и конфликта в Украйна, емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока.

И след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим.

За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение.

От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30 на сто са променили позицията си заради  политиката й към Украйна.

Само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%), обобщават социолозите.

Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си са жителите на столицата и най-вече – 18-30 годишните, докато възрастните хора над 60 години остават ядрото на подкрепата за руската политика. 

Макар и традиционно сдържани към участието във военни съюзи, мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО.

За 42% от хората  участието ни в Алианса е важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно за страната.

53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях  и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО.

На фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО  българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително.

Три четвърти (74%) смятат, че България води умерена и балансирана политика, 12% - че е прекалено агресивна и сред "ястребите" в ЕС, а 10%, обратното – че е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО. 

Предвид дългогодишните  разностранни, в това число и икономически връзки между България и Русия,  мнозинството от сънародниците ни обаче  не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи.

Значението  на търговския ни и туристически обмен с Русия, или  просто симпатиите на част от хората към нея,  не поставят  под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани.

На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували „ЗА“ запазване ориентацията  към ЕС и НАТО срещу 33% - „ЗА“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея. 

Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година.

Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава  във всички образователни и възрастови групи.

Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и "Атака".

И в трите електората по около 35% - 38% са за участие в ЕС срещу 59% - 62% за съюз с Русия. За една година - промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила.

Новото е в радикализацията на т.нар. "крайни политическите русофили" (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси.

Силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта "Украйна - Русия" се виждат в лицето на руския президент Владимир Путин (51%), германския канцлер Ангела Меркел (31%), Президента на САЩ  Барак Обама (25%).

Прави впечатление, че ЕС и неговите лидери се разглеждат като отсъстващи от решаването на конфликта – между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК – Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата.

Географското местоположение на България, военните конфликти недалеч от северните и южни граници, както и терористичните атаки в различни райони на света през последните месеци, допълнително изострят общественото внимание към този проблем .

75% от хората смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта "Русия – Украйна", което е още едно основание да настояват за участие на България в съюзи и организации, които са способни да гарантират националната й сигурност, заключават от "Алфа Рисърч".