С изгубено зрение, но с медал след медал...

Расим Низам е най-добрият шахматист на България със зрително увреждане. Губи зрението си на 24 години, но не се предава, а печели медал след медал. Преди седмица той се завърна от Южна Кореа, където участва в Световните игри за незрящи.

За да победи в шаха, човек трябва да е дисциплиниран, внимателен, да уважава противника и да мисли няколко хода напред. С тези качества Расим става 10 пъти шампион на България, 5 пъти балкански шампион, бронзов победител на световното първенство за хора с увредено зрение и първият човек в България с увреждане, заслужил нормата Международен майстор на спорта.

"Това е едно хоби, забавление. Когато печеля една купа, просто се зареждам, защото животът за такива като нас е малко по-труден и като спечелиш нещо такова, се чувстваш по-добре", признава Расим пред bTV.

След злополука, все още твърде млад, Расим ослепява. Остават му само 5% видимост на едното око. "Аз първоначално не виждах въобще. Хем не вярваш, че може би ще ослепееш, хем го усещаш", спомня си той.

"Започнах да играя шах 1983 година... И след злополуката с очите 1996 година близо една година гледах да се лекувам. Аз просто не предполагах, че зрението ще ми остане увредено пожизнено. И започнах да се оглеждам, разбрах, че има състезания за шахматисти с увредено зрение и реших да се включа. С първото си участие станах републикански шампион 1998 година и оттогава насетне съм над 10 пъти официално шампион на България".

В ежедневните трудности на Расим помагат съпругата му Мария и трите им деца с красиви имена - най-голямата Мелиса и първокласниците близнаци Берк и Дилара. С Мария се запознават преди 21 години. В онези времена любовта между мюсюлманин и християнка не била често срещана и дори родителите им били скептични какво ще излезе от връзката. Но с времето се убедили, че между тях има истинска любов. Сега Мария се гордее с всяка купа и медал, които съпругът й носи вкъщи и за миг не съжалява, че е била до него не само в хубавите, но и в най-трудните моменти.

Мария не се уплашила, когато Расим изгубил зрението си. Казва, че когато има любов, тя винаги надделява над трудностите.

Расим е категоричен, че по-хубаво от емоцията да печели са само съпругата и усмивките на децата му. И издава тайната на дългия и щастлив семеен живот - любовта един към друг и това, че винаги има за какво да си говорят.