Ромски обръчи обграждат най-големите ни градове

Сателитни градчета с преобладаващо ромско население обграждат най-големите градове в България. От тези крайградски пръстени орляци от роми всекидневно се стичат към центъра.

Влакът от Ихтиман за София например сутрин се пълни само с пътници без билети. Надвечер е същото с обратния влак. Тази мобилност се обозначава напоследък с термина “пришълци”. С тях пък, а не с местните роми кореняци се обяснява етническото напрежение като това в “Орландовци”.

Картината на бъдещите Орландовци и Гърмени у нас може да бъде нарисувана с помощта на демографската статистика.

Моделът, по който ромите се струпват в някое градче и от малцинство се превръщат дори в мнозинство, е много характерен. Те се установяват там, за да гастролират в близкия голям град в търсене на прехрана. Така около големите градове се създават пръстени от населени места с висок процент циганско население, пише в свой анализ "168 часа".

За мащаба на тези градчета - Ботевград, Самоков, Асеновград и др., ромските им махали са огромни. Обитателите им са силно мобилни и постоянно циркулират към и от големия град. Става дума за десетки хиляди мигранти на ден. Това най-ясно се вижда в столицата и в Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Хасково, Стара Загора, Видин.

Досега се смяташе, че ромите се заселват предимно в обезлюдени села. Статистиката обаче ясно говори, че те не се задържат в тях, а се местят към градовете. И това е логично - намирането на работа, и то от роми в села, обезлюдени заради липса на поминък, е невъзможно.

 А общините на сателитните градчета около големите градски центрове са богати и редовно изплащат социалните помощи, с които ромите оцеляват.

Затова говори и степента на урбанизация на етносите в България. По последни данни на НСИ 3/4 от самоопределилите се като българи (77,5%) живеят в градове. Там са над половината (55,4%) от нареклите се роми и 37,6% от турците.

Местожителството обуславя достъпа до медицински услуги и образование, възможността за намиране на работа и за прилични доходи, нивото на изграденост на инфраструктура, жилищната среда, а също разликата в детската и майчината смъртност, средната продължителност на живота, раждаемостта и властовите отношения в семействата.

Най-изявена е обаче миграцията на ромите в градовете за сметка на селските райони. Статистиката го показва. През 1992 г. 52,3% от ромите са граждани, през 2001 г. - 53,8%, а през 2011 г. те вече са 55,4%. За този период процентът на живеещите в селата намалява от 47,7% на 46,2% и после на 44,6%.

Според демографи корените на явлението са в установения от векове начин на живот на ромите. Той е тясно свързан със социалното номадство, което ще рече, че те използват готовите ресурси на природата, без да ги рекултивират. Те никога не са притежавали и не са обработвали земя. Точно заради този начин на прехранване ромите са традиционно чужди и във “война” със земеделската цивилизация.

Трайното несоциализиране на ромите води до парадокса, че повече от 125 г. след забраната на номадизма в България през 1889 г. и след комунистическата забрана на скитничеството катунарският начин на живот се завръща.