"Без будилник": Полегнала Тодора преди Йончево езеро

Боровинки, които примамват да бъдат набрани. Снимка Dnes.bg

7 / 19

Топла есен е. Има ли по-добро предложение от това да отскочим до планината през почивните дни. Този път "Без будилник" ще ви отведе на еднодневно пътуване до "Йончево езеро" в Рила. Красотата там по нищо не отстъпва на 7-те рилски езера.

Грабваме раницата и поемаме към красавицата Рила. Ето го къде е Самоков – на 1.30 часа с кола от София, а целта ни е Йончево езеро, част от най-водната планина на България. От Самоков към Говедарци, след това до Мальовица - още 45 минути път с кола и човек започва да потъва в зеленото лоно на планината. За 3 лв. на ден оставяме колите на паркинга до "Меча поляна". Независимо че целта ни е езерото, не може да не се възхитим на хубавеца - връх Мальовица.

Легендата разказва, че върхът е кръстен на Мальо войвода, чиято годеница била отвлечена за харема на Енин паша. Станал хайдутин той, за да мъсти за нея, но от злоба към силата му предал го човек от четата. Сеймените обградили Мальо, простреляли го. На Меча поляна мъртъв го намерили другарите му. На гърдите му зеела голяма рана, а очите му гледали с жал към върха, където на воля се виели орли. Погребали го на поляната, а върхът над нея, за да припомня на поколенията за техния прекрасен войвода, нарекли на неговото име — Мальовица.

Но да се върнем към нашия маршрут, който е със средна тежест, може да го мине и 7-годишно дете, а времето за ходене е около 5-6 часа. Първата част на пътя е в прохладната гора на Рила. Тишина отвсякъде, от време на време някоя сойка кряква и предупреждава останалите за нахалните гости в наше лице.

А гората – мечта. Слънчеви зайчета по пътеката, лек ветрец, аромат на летни билки. Отляво и отдясно - малини, боровинки, тук-там закъсняла дива ягода, узрели, ароматни, напоени от слънчеви лъчи.

Вървиш и си спомняш "Вино от глухарчета" на Бредбъри и съвета му. "Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято".

Докато крачим и се наслаждаваме, водачът обяснява на "друльовците", тоест на нас, непосветените, че пътят е част от международния планински маршрут Е4. Почва от Пиринеите, през Европа, та чак до Пелопонес.

Гората я пресичаме за около час. Излизаме от нея и преди да стигнем реката, идеща от Свинското езеро, откриваме  прекрасно "място за размисъл" - малка височина, охранявана от мълчаливи и стройни борове, на която има самотен голям камък.

Приготвяме се да газим студени води, но сушата е голяма. С лекота прецапваме по предвидливо поставените големи камъни за мост в нея. След реката вече ясно се вижда пострадалият от пожара през август 2000 година рид Раждавица. Според алпийската гилдия пожарът е бил умишлен, за да се разширят пистите на комплекса.

Вървим и гледаме гора от черни дънери и сухи клони, без бодли, без шишарки, без живот.  След 15 години по ниските части на склона вече пълзи широколистна растителност. Над нея обаче е зловеща гледка – стърчащи скелети на опожарени борове.

Сред стръмното изкачване, което е около 30 минути, теренът става по-лек и достъпен. И така още около час ходене с 3 леки почивки от по 5 минути. Колкото за глътка вода, боровинки за разхлада, да огледаш местността. И хайде пак нагоре.

Спираме и водачът разказва, че в друго време, ако тръгнеш по Свинската река, вероятността да срещнеш диви прасета и мечки е голяма, оттам и името - свинска. След реката е и табелата „Йончево езеро“. Оттук до целта са около 40 минути път.

Ние обаче решаваме да си позволим по-голяма почивка. Надясно, в северна посока, се отделя малко използвана, пообрасла, но живописна пътека. Тя минава през рядко посещаваните от туристите гори, пресича реките Голяма и Малка Лопушница и води към хижа "Мечит". Там, встрани от пътя откриваме самотен бор.

Помните ли, че сандвич, изяден сред природата, престава да е сандвич. Вкусът му е съвсем друг, нали? Ухае на мента и борова мъзга. Решаваме да проверим – отворяме дисаги, хапваме, а след това и сладка дрямка ни наляга.

Дотук бяхме. Пътят надолу отнема около 1.30 минути. В 15.30 часа сме на паркинга на Мальовица, в София - към 18.00 часа. А остатъка от прехода го оставяме на четящите.