Всяко пето българче – без един от родителите си

Според проучване на УНИЦЕФ-България у нас има повече от 260 хиляди деца, които по някакъв повод са оставени без родители.

Изследването е установило, че 22% от децата в България имат родител мигрант, тоест всяко пето дете живее без единия или двамата родители, които са в чужбина.

"Въпреки че цифрата звучи стряскащо, вероятно е точна, защото по експертно мнение имаме над 2 милиона мигранти", обяви заместник-директорът на фондация "Партньори - България" Румен Минковски пред БТА.

Според него е необходимо да има по-точна статистика, тъй като има и сезонна миграция и трябва да се диференцират различни групи.

Той, като и директорът на фондация "Асоциация Анимус" Надежда Стойчева смятат, че децата на трудови мигранти и на родители, които са в тежък конфликт трябва да бъдат включени в Националната стратегия за закрила на детето.

Стойчева коментира, че се подценяват проблемите на двете групи деца и че подкрепя идеята на Националния съвет за закрила на детето при предстоящата актуализация на стратегията, децата да бъдат обхванати от мерки за закрила.

На Националната телефонна линия за деца 116 111, която фондация "Асоциация Анимус" управлява съвместно с ДАЗД, до края на октомври тази година са подадени общо 560 сигнала за деца в риск. От тях 45 са сигнали за насилие над деца и информация за родител в чужбина.

На Националната линия често се обаждат много самотни деца, чиито родители са в чужбина.

Децата се отглеждат от роднини, често възрастни хора над 80 години. Те получават подслон и храна, но им липсва емоционална подкрепа и контрол, коментира Стойчева и допълни, че особено тежко се понася това в пубертета.

Между 10 и 15 процента от децата, оставени в България, от родители, живеещи и работещи в чужбина, развиват проблеми в поведението и имат нужда от подкрепа, алармира Румен Минковски.

Децата с проблеми в поведението нерядко отпадат от училище и имат сериозни психологически травми. В тази група най-често влизат деца, на които и двамата родители отсъстват.

Според Минковски сред причините за проблемите са, че често родителите са зле икономически, дори и в държавата, в която са отишли, изпращат много малко пари или почти не изпращат и децата са оставени да живеят на възможностите на бабите и дядовците.

Другата причина за тежкото състояние е, че бабите и дядовците са родители през поколение - имат различна ценностна система, разбирания за живота и се справят зле със съвременните очаквания за възпитание на децата, допълни Минковски.

Според Надежда Стойчева има много случаи на въвлечени деца в конфликт от раздялата на родителите.

Това е злоупотреба с децата, има и много тежки случаи, в които родителите въвличат и институциите като докладват на различните институции срещу други институции, застанали зад един от родителите, особено в случаи на тежко домашно насилие и когато децата са свидетели на такова, коментира тя.

Необходима е и защита на децата, които отиват при приемни родители, смята експертът. Тя сигнализира за случаи на пребити и изнасилвани от приемни родители деца.

"Имаме такъв случай в момента и искаме разследване за приемен родител от Троян, който е изнасилвал детето и го е пребивал и искаме да знаем дали е даден на прокуратура", посочи Стойчева.

Според нея не се прави комплексна оценка на осиновители и приемни родители и се дава възможност на хора с тежки вътрешни проблеми да се грижат за деца.

По данни на ДАЗД за шест години позвъняванията на Националната телефонна линия за деца са над 550 000, направени са над 100 000 консултации.

От началото на функционирането й са подадени над 2260 сигнала към органите за закрила на детето, а броят на сигналите, които постъпват месечно, се е увеличил около три пъти.

Най-често сигналите са свързани с насилие над деца. Данните сочат, че децата често са както директни жертви на насилие в семейството, така и свидетели на домашно насилие между възрастните. На телефон 116 111 постъпва информация и за други рискови фактори - пренебрегване, отпадане от образователната система, ранни бракове.