"Данък чипс" харесван от 53%, мислим какво ядем

Въвеждането на данък "обществено здраве" среща подкрепата на 53% от българите, сочи национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 10-18 ноември сред 1100 българи.

Най-силният ефект от дебата "за" и "против" данъка е събуждането на интереса към състава на храните, които ядем. Като резултат, здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу налога.

Всеки втори смята, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар, но 43% не са запознати дали в използваните от тях продукти има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини. На фона на слабата запознатост, притесненията са значителни: от 50% до 57%  се опасяват за влиянието на различни съставки върху собственото им здраве. А по отношение на консумираните от децата храни и напитки, опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-80%.

Данъкът се подкрепя въпреки притесненията, че може да доведе до намаляване на доходите (49%), да се развие сива икономика (43%) и да се закрият работни места в хранително-вкусовата индустрия (38%). Очакванията на хората обаче са, че чрез тази мярка ще се повиши информираността за съдържанието на храните (57%) и ще се ограничи използването на съставки с негативен ефект върху здравето (50%).

Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова (36.5%). Томислав Дончев, вицепремиерът по еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг.

Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които българите виждат известни позитивни промени.

Министрите Ивайло Калфин и Петър Москов  се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (по 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери.

Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение.

Различни по характера си причини –  начина на обсъждане нададени законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри – образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова. Силно негативни са обществените реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите.

На фона на полицейските протести, удържането на вълненията в българската армия и спокойствието, което тя запази, водят до известен ръст в личния рейтинг на военния министър, както и до възстановяване на доверието в армията.

Застаряващото население и оценките за състоянието на отделните сфери оказват решаващо влияние върху вижданията на анкетираните за приоритетите на финансиране чрез Бюджет 2016 – за социални плащания и пенсии (86%), здравеопазване (81%), образование (73%).

Най-ниска е подкрепата за отделянето на повече пари от данъците за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%).

Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките.

Във време на гласуване на държавния бюджет, финансовият министър, от който като правило почти всички са недоволни, бележи относително лек спад (с 2%), но едва следващите месеци ще покажат дали той ще съумее да удържи позиции.

Евентуален ръст на акцизите на горивата и цените на винетките среща над 90% неодобрение, но ако то бъде компенсирано от ръст или запазване доходите на домакинствата, по всяка вероятност няма да има по-силни обществени последици.