Илия Добрев като Левски: Търсих човека с тъга в очите!

Илия беше фин и изключително деликатен човек, знаехме, че боледува, но никого и никога не е занимавал с проблемите си, споделят негови колеги. Но на 10 февруари не е вдигал телефона и на най-близките си приятели, поискали да го поздравят за 74-ия му рожден ден. После разбрали, че е в болница. Приет бил с пневмония..., пише "24 часа".

“Разделяме се с болка и тъга с един много талантлив, чувствителен и харизматичен български актьор, мисията на когото бе да работи за развитието на театъра, за победата на доброто, на творчеството и на състраданието в живота ни. С неговата кончина българската театрална сцена осиротя, той ще липсва на всички”, се казва в съболезнователната телеграма до близките на Илия Добрев министърът на културата Вежди Рашидов.

Домът на проф. Добрев е на ул. "Хан Крум” - близо до театрите по "Раковски”. А там, в огромния хол преди години имало само една груба кръгла маса без покривка, но отрупана с неща за похапване за винаги гладното и жадно артистично войнство. Илия и съпругата му - актрисата Нина Стамова, приютявали всеки с любов. Вкуса към театъра наследяват и децата им - Яна е много успешен драматург, а Ясен - сценограф.

Вероятно българите ще запомнят Илия Добрев с абсолютно сполучливата роля на Васил Левски във филма на Вили Цанков "Демонът на империята".

Актьорът, избран заради приликата, спечели сърцата на масовия зрител с душевните качества, с които надари легендарната личност. Той потърси чувствата, които един смел и обречен на народа си човек би изпитал в обикновени или опасни обстоятелства. Затова и Джингиби, както зрителите нарекоха героя на Илия Добрев, за да означат, че е свой, почитан и обичан от тях, остава ненадминат в българското киноизкуство.

"Докато Вили Цанков наблягаше и акцентираше върху твърдостта и доведената до фанатизъм устременост на Левски в апостолската му мисия, аз, изпълнявайки стриктно режисьорските му изисквания и заръки, упорито се опитвах да привнеса към екранния образ човека с тъгата в очите му, разочарованията, умората, чувството за хумор. Много е важно артистът да не губи вяра в себе си. Нека се съмнява, нека се страхува, нека да негодува, но непрекъснато да има едно наум, че някъде там, дълбоко в душата му, се е сгушило нещичко, което той досега въобще не е подозирал, съвсем не е познавал. И точно сега е дошъл моментът да го извади наяве. И ела да видиш тогава! За мен, пък и за всички българи Левски е светец, велик човек. Но как се играе на сцената или пред камерата светец? Може ли някой да ми каже?”, изповяда той точно преди година за изданието. До пробни снимки тогава стигат Коста Цонев, Наум Шопов, Любомир Киселички, Руси Чанев.

Аз обаче, стане ли дума за Илия Добрев, си спомням един негов герой от сцената на Военния театър, където той прекара почти целия си професионален живот. В спектакъла "Напразни усилия на любовта", режисиран от Леон Даниел, той играе Кратун, прост човек, селянин, но с природна дарба да прави гафове и да разсмива околните, каквото и да се случва. Кратун се появява сред знатните приятели на краля, обрекли се на безлюбовие, за да каляват сърцата си, и обяснява защо го изпращат, за да бъде наказан.

На въпроса как е бил уличен в ухажването на селската мома Жакнета, зададен от Бирон, Кратун - Илия Добрев обяснява: "Просто уличен, макар че не на улицата, а в парка. То беше само едно вместопрестъпление, а господин приставът вика: “Три стават!” защото, казва, по трите точки си престъпил устава формално. Първо, пристъпил си към нея - значи: “пристъпление”; второ, целунал си я право в устата - значи “противоуставно”; и трето, пипал си ѝ формите - значи “формално”.

Да си припомним как Илия Добрев извикваше масов смях в залата, според мен, е магически начин да го изпратим във вечния му път. Той, сериозният професор по актьорско майсторство, винаги разумен, логичен и сдържан, на сцената ставаше шегобиец, клоун, объркан и сбъркан човечец, намирайки безпогрешно комичните черти на героя си.

Ще се поклоним пред паметта на Илия Добрев в понеделник - 22 февруари от 13,30 ч в гробищен парк "Бояна".