Сплотени от суровия живот... Котел в мир с ромите си

Когато сегашният кмет на Котел Коста Каранашев спечелил изборите миналата есен, съветникът му по ромските въпроси Курти Колев го посъветвал да уважава всички и да обръща внимание на всеки проблем.

Котленският кмет го каза другояче: "Формулата ми за етнически мир е да им слугувам, но никой да не ми се качва на главата. Ако си добър с хората, и те се отнасят добре с теб".

Откакто е кмет на града през кабинета му са минали 1200 души. Най-често питат за работа. В общината 250 души на възраст между 18 и 29 г. са на подпис в бюрото по труда. По-възрастните са около 800.

"Не ги деля на цигани и други", добавя кметът пред "24 часа". Той знае, че на последното национално преброяване през 2011 г. най-много хора са се самоопределили като роми в общините Котел и Ихтиман, но не може да конкретизира. Неговата мярка е по на едро: по една трета в общината сме българи, роми и турци, сочи той. При общо 19 800 жители.

Съветникът Курти Колев е по-конкретен: "На книга ромите от 2011 г. в нашата община са 4790 човека, но реално са повече. Не всички са посмели да признаят етническия си произход, защото се страхуват от дискриминация на трудовия пазар."

Съветникът по ромските въпроси не спестява, че шумно прокламираната преди време у нас "Декада на ромското включване" е пълен провал. Има интересен отговор на въпроса дали е правилно да се казва роми или цигани. Обяснява: "Зависи от интонацията и най-вече как те възприема човекът срещу теб".

Жестокия побой на цигани над българи в Раднево тук коментират, че тези неща при тях са изживени преди 30 години. Едно от обясненията е, че в ромската махала на Котел нямало мюсюлмани и хората не се турчеели. "В махалата са християни, евангелисти, защото и тук православната ни църква закъсня да спечели хората, но няма нито джамия, нито ходжа", твърдят местни.

Освен това животът в планината е по-суров и сплотява хората. "Безработицата сред нашите роми е голяма. Някои са в горското стопанство, но основно се занимават с бране на гъби и билки. Най-тежко е през февруари и март, когато последните финансови запаси от есента са се изчерпали, а новите гъби не са излезли", споделя кметът Каранашев. Като местен той познава поколения от тукашните роми - като види дете на пазара знае и баща му, и дядо му, хвали го Курти Колев.

В махалата има 10-12 пункта за изкупуване и преработка на гъби, половината ги държат роми. "Бумът е след 24 май, сега започнаха да излизат пачи крак и челядинки", обяснява собственичката на единия от тях Иванка Тодорова. "В района има и много трюфели - скъпи са, но нашенци ги експлоатират много жестоко и скоро ще изчезнат", намесва се в разговора Илиян, съпругът на Иванка.

Освен от гъби махалата все още се вълнува и от килимарство - отколешен, но отмиращ местен поминък. Самият той син на килимарка, Курти Колев познава жените, които имат станове в къщите си. Една от тях е Добринка Мишева.

"Всичко се прави на ръка, затова на ден напредвам едва с по 11-15 см", обяснява жената. Сега Добринка тъче пътеки и възглавнички за столове. Нейни колежки обаче майсторят цели килими, на които после сами търсят купувачи - главно по морето. По сметките на Курти в махалата са останали още 30-40 такива тъкачки.

За Курти Колев интеграцията отдавна не е проблем. "Нашите хора в Котел се откъснаха от номадството, а уседналият начин на живот ги направи по-добри граждани", убеден е той.

Не било така обаче с циганите в недалечното село Градец, където живеят към 4500 души, от които българите са останали стотина.

"Там има хора без документи за самоличност, не всички деца ходят редовно на училище", признава и кметът Каранашев. И понеже на село за тях работа няма, обикалят из страната. Занимават се главно с дърводобив, но могат да работят в селското стопанство и в строителството.

Навън обаче се чувстват анонимни и ненаказани и често се забъркват в кражби, че и по-тежки криминални престъпления.