Психолози: Виртуалните мрежи провокират аномалии

Виртуалните мрежи провокират към форми на социални аномалии, коментираха за БТА психолози след последното мултиплициране на лична история, оповестена през Facebook, отекнала в електронните медии и стигнала по първите страници на централни всекидневници.

"Споделянето, което е основна човешка потребност, помагаща ни в израстването, може да се превърне в социална перверзия чрез виртуалните мрежи", каза психологът Светлана Димитрова.

Според нея основният въпрос е как споделяме, как търсим и даваме помощ и какво ни кара да доверяваме онова, което сме преживели. Успоредно с това възниква и въпросът къде е нашата потребност да се изгубим в тълпата, коментира експертът.

Споделянето на случка е личен акт, но когато се прави в социално-публично пространство, възниква конфликт дали е редно да се прави това, коментира психологът.

 "Публичната изява е свързана с нуждата да ни забележат, да реагират хората на това, което преживяваме. От потребността ни да споделяме с останалия свят се появяват морално-етичните конфликти - дали такова поведение е социална форма на воайорство, ексхибиционизъм и други. Когато говорим публично за себе си в анонимността на социалната тълпа, това е форма на социална аномалия", категоричен е експертът.

Според Димитрова подобно поведение не остава без последствия и те могат да са в много крайни форми, сред които загубата на собственото Аз, на физическите пространства, дълбоко потъване в изкривена реалност, губейки образа си или възприятията на външната реалност.

Психо-социалният ексхибиционизъм ражда и социалното воайорство

За последните десет години хората стават все по-открити в социалните мрежи, следвайки правилото - на непознат можеш всичко да довериш, развихрят се всички фантазии, което започва да граничи с перверзията, показват наблюденията на психолога.

Според Димитрова в тази форма на експресия човек лесно потъва в безпардонното закоравяло изразяване на себе си. Това влияе деструктивно на споделящия, защото социалните мрежи не са достатъчно защитени и човек става уязвим в тази среда.

По думите на Димитрова, за да оцелеем, трябва да изследваме формата на доверие, това се налага заради анонимността, която изисква граници през доверителността, подбиране на приятели, за да можем да защитим интимния ни свят, защото разголването на душата във Facebook е равнозначно да тръгнем голи по улицата.

Психо-социалният ексхибиционизъм ражда и социалното воайорство, която е другата форма на деструктивно поведение заради социалните мрежи, смята експертът.

Трябва да сме сензитивни към социалната ни реалност - кръг приятели, колеги, партньори, защото външният свят е проекция на вътрешния ни свят. Личната граница - какво да споделим или не, винаги се разработва на основата на диалога между вътрешната ни реалност и външната социална действителност, изтъкна психологът.

Facebook е виртуално пространство и е част от социалната ни реалност по отношение на външно функциониране, но в голямата си степен той е част от виртуалната ни реалност, която корелира с вътрешната ни фантазия. Така лесно се губят границите и се получава изкривяване на това къде стои човекът и как реагира обществото, коментира психологът.

Споделянето в социалните мрежи крие рискове да попаднеш в своеобразна хедонистична мелница

 Споделянето в социалните мрежи крие рискове да попаднеш в една своеобразна хедонистична мелница, коментира психологът Маргарита Бакрачева. Наблюдава се феномен - много бързо се променя толерансът - ако днес споделиш нещо, за да бъдеш по същия начин щастлив, утре трябва да споделиш нещо повече, за да получиш харесвания над вчерашните, обясни Бакрачева.

По думите на психолога така виртуалното ни пребиваване се нуждае от все повече и все повече стимули, за да поддържаме това ниво на удовлетвореност, което сме имали. Единственият вариант е човек да си постави граници - да не се поддаде на тази хедонистична мелница, а да обръща внимание на това, което има - че радвалото го вчера е логично да го радва и днес, и утре, а не да се стреми единствено към количествено натрупване.

За Бакрачева у всеки у нас има желание да се покаже, да прояви някаква форма на ексхибиционизъм в по-малка или в по-висока степен. Психологът разказа, че наскоро в САЩ изследователи са направили класация на различните степени на "селфизъм"- честотата, с която хората ползват снимки във Facebook. Учените са свързали някои от категориите с неистовия стремеж на хората да бъдат харесвани от една страна, и преодоляването на чувството за самота и изолация от друга, което вече е извън нормата на социално поведение.

Според Бакрачева за споделящите история публично в социалните мрежи вероятно няма дългосрочни последствия, защото "всяко чудо е за три дни".

За хора обаче, които участват без желание в разказана във Facebook случка, може да има по-сериозни травми, защото мултиплицирането на историята и в медийното пространство ги отвежда в светлината на прожекторите понякога и без да имат такова желание. А когато става дума за въпрос на отхвърляне, това може да има по-дългосрочен травмиращ ефект. Психологът изрази надежда, че личните особености на хората могат да бъдат такива, че последствията да не се случат.

Социалните мрежи носят и удовлетворение

 Бакрачева открои и положителните страни на социалните мрежи. Според нея една от хубавите им страни е, че ни дават по-съзнателно усещане, че имаме някакъв контрол - натискаме бутона и въпреки че е виртуално, получаваме удовлетворение на психични потребности - повече по отношение на количеството, а не качеството, но все пак удовлетворение.

През последната година се наблюдава за българските потребители една много положителна компенсаторна функция - съдържанието, което се поства в социалните мрежи, е основно позитивно, коментира Бакрачева. Хората споделят такива неща, които да предизвикат усмивка у другите и тази тенденция доминира над негативните постове.

Студенти често споделят, че социалните мрежи са тяхната медия, която те самите правят и имат усещането за контрол. Контролът е доста ограничен, защото се работи с готово съдържание, но младежите възприемат, че те сами изграждат своята медия по начин, по който ги удовлетворява - филтрират, подбират информацията, компенсаторно на негативното в живота и в отразяването.

Бакрачева съветва в различни периоди човек да си обръща внимание от каква степен на себеразкриване има нужда, а не да следва това, което обичайно описва потребителското поведение - хората не се замислят за потребностите, които имат и стоят машинално дълго време в мрежите.