"За" и "против" преследването на покемони

"За" или "против" преследването на покемони - това се превърна в една от най-обсъжданите теми в последния месец. Причината е новата мания сред тийнейджърите - Pokеmon GO, безплатно мобилно приложение, достъпно в цял свят.

Апликацията е базирана на популярно детско филмче от 90-те години и това обяснява популярността й, коментират фенове.

Според поддръжниците на играта, ловът на покемони, за разлика от други игри, е успял да накара младите хора отново да излязат навън и да общуват, оставяйки компютъра вкъщи. Комуникацията между тийнейджърите отново е на аналогово ниво, макар и подтиквана от виртуални и дигитални стимули.

Други хора обаче смятат, че ловът по улиците може да е опасен, води до пристрастяване и пречи на общуването на децата, дори когато са навън.

Играта използва джипиеса на телефона или таблета, като на места по картата "изскачат" покемони или има поставени "спирки" с награди. За да уловят виртуалните животинки и да съберат бонусите, те трябва да се приближат физически до обектите. Апликацията позволява и да си "излюпиш" покемон. За целта трябва да се извървят определени километри, което също е стимул за тийнейджърите да се разхождат.

Играчите могат да изберат да са част от един от три отбора. Те могат да тренират своите покемони и да ги изправят в битки едни срещу други в специализирани центрове. Играта има и образователна страна - спирките с бонуси са поставени около културни обекти и паметници и така младите хора имат възможност да опознаят града, в който живеят.

Това е първата игра, която изкарва толкова много млади хора навън, коментира за БТА 19-годишният Стефан Колев, който е създал българска фен страница на приложението. Целта му е да събира връстниците си да играят заедно. За една нощ заинтригуваните от страницата са 500, а 10 дни по-късно броят им е вече над 6000.

Никой не гледа към социалната страна на играта, че ни събира заедно, коментира Стефан. По думите му всички са се съсредоточили върху опасностите - "може да се блъснеш", "какви сте зомбирани", а пропускат, че децата се събират на групи и си говорят.

Стефан съветва играчите да се оглеждат около себе си, за да избегнат инциденти. Самият той паднал наполовина в канавка, докато вървял до тротоара и се опитвал да хване покемон. Момчето и приятелите му разказват с усмивка за инцидента и съветват хората да не се вманиачават.

Самото приложение предупреждава покемон ловците да се оглеждат, докато играят. На пазара вече е и гривна, която прави лова по-безопасен, тъй като покемонът може да се хване с едно натискане на бутон. За Стефан обаче това е "мамене", защото гривната гарантира сигурен улов, докато в момента покемонът може и да се измъкне.

Някои родители също одобряват играта. Много ме впечатли фактът, че трябва да си навън, да комуникираш с живи хора лице в лице - това е революцията на тази игра, коментира Цветан Фиков, родител на 14-годишен тийнейджър от София. Той споделя, че доскоро не е можел да накара детето си да стане от компютъра, а сега прекарва навън по три-четири часа. Относно опасностите около лова на покемони, Фиков смята, че нещо може да се случи и когато си със слушалки и вървиш по улицата. Освен това, голяма част от покемоните не са по улиците, а в градинките, посочва той.

Други родители обаче смятат, че децата трябва да играят едно с друго, а не с телефоните си и по-добре е да спортуват навън. Новите технологии ги изнервят, смята Румяна Василева, майка на две момичета на 14 и на 8 години. Дъщерите й също имат голям интерес към компютърните игри, но тя се опитва да ги ограничава, защото е на мнение, че не трябва да губят истинския контакт с връстниците си.

Най-популярните и безопасни места за лов на покемони в София са НДК, Борисовата градина и Южният парк, разказва Стефан пред БТА. На 30 юли той организира голямо събиране пред НДК, което ще бъде всъщност турнир с награди.

Всеки ден на българската страница на играта феновете си организират срещи на различни места в София, където вероятността да хванеш виртуални животинки е по-голяма, но и където можеш да срещнеш нови хора. Стефан вече е създал много нови познанства около играта и е наизустил забележителностите покрай НДК и Борисовата градина. Според него хората, които не играят и отказват да пробват, пропускат забавлението и тръпката от това да се събират, без да се налага да избират между игрите и разходките.

Симеон Маринов, 23-годишен геймър, е съгласен, че преследването на покемони кара младите хора да се социализират, разбива леда и служи като начална тема за запознанство. Според него обаче играта и сплотява, и разединява. От една страна, тя се играе от хора от различни възрасти, но от друга - предизвиква спортна злоба и негативно отношение между играчи от различните отбори, подобно на футболните агитки. Той е забелязал също, че, когато сървърите "паднат" и хората не могат да влязат в приложението, стават агресивни, дори хвърлят и чупят мобилните си устройства. Затова и мнението му е, че играта до известна степен "промива" мозъци.

Приятелят му, 32-годишен програмист, не е впечатлен от лова на виртуалните животни. Според него Pokеmon GO не развиват рефлексите, зрението или слуха, както при някои от предпочитаните компютърни игри, а просто те кара да обикаляш "като теле или овца, а играта ти е овчар".

Независимо от всичко обаче играта се определя като "супер бизнес идея" от младите предприемачи. Рекламни агенции използват информацията, къде има струпвания на хора, за да позиционират там рекламни билбордове. Това е един от начините, по който създателите на играта печелят пари от безплатно приложение, обясняват експертите.