Замъкът "Влюбен във вятъра" с историческа основа!

Замъкът "Влюбен във вятъра" в Равадиново има своята историческа основа, според директора на НИМ Божидар Димитров.

В събота в Созопол ще бъде връчена награда от организацията "Най-добрите европейски дестинации" в сътрудничество с най-големите туристически офиси в Европа и мрежата EDEN (European Destinations of Exelence) на създателя и собственик на замъка Георги Тумпалов.

"Влюбен във вятъра" се нареди на четвърто място в Европа.

Той е изпреварен в европейската класация само от три други забележителности – в Португалия, Испания и Германия, припомнят от пресцентъра на НИМ. Замъкът е от т.нар. западноевропейски тип.

"Сигурен съм, че редица "пазители" на културно-историческото наследство ще ревнат, че такъв тип западноевропейски замъци не е имало в българските земи. Но българските феодали също са имали замъци и близо 27 от тях са разкопани и частично експонирани, но те са от византийски тип", коментира проф. Димитров.

По думите му куриозното е, че в Созопол през 1366 г. е започнал да се строи замък от западен тип.

Византийският император Йоан V Палеолог е посещавал Унгария през 1365 г. с цел да сключи византийско-унгарски съюз срещу Османската държава, която сериозно започва да притиска Константинопол, както в Малоазийската част, така и в Дарданелите. На обратния път обаче е пленен във Видин от българския цар Иван Александър.

През 1366 г. се организира кръстоносен поход срещу османците от братовчеда на Йоан V  - италианския граф Амадей Савойски, наричан още "Зеления граф", понеже е носил зелени доспехи и дрехи. По това време Савойската династия е управлявала само една част от италианската държава. Чак през ХIХ век тя ще стане управляваща династия на обединена Италия и ще се сроди с българската династия чрез Йоанна Савойска. "Зеления граф" нахлува в Дарданелите, превзема турския гарнизон и се прехвърля в Мала Азия.

Византийската императрица, загрижена за своя син – почетен пленник във  Видин, наема Амадей Савойски и неговите рицари и войници да нападнат България и да освободят Йоан V Палеолог. Кръстоносният поход атакувал и превземал Ахтопол, след това Китен. Созопол оказал яростна съпротива. 17 дни се отбранявал, но накрая паднал.

Граф Амадей Савойски се справил с Месембрия (Несебър), но по-нататък военните действия се затегнали. Превзети били Емине, след това Козяк, но обсадата на Варна се затегнала, защото на помощ дошъл управителят на Добруджанското деспотство Добротица.

Походът завършил с неуспех. Българите пленили 17 рицари и поискали за тях огромен откуп. Савойски се установил в Созопол и не смятал да върне Южното Черноморие, което било оформено в отделна единица – Загора. Той възнамерявал да направи това владение своя собственост и да принуди византийския двор да му го преотстъпи. Затова започнал да строи замък и наел войници като Папа Кондро с неговите войници, охрана на крепостта Емона.

Византийският император и българският цар Иван Александър обаче се разбрали как да се отърват от натрапника. Византийският император платил 180 хил. златни монети и срещу тях българският цар се отказал от владение и юридически земите станали собственост на Византия. С тези пари българите наели влашкия войвода Влайко срещу "Зеления граф".

"Зеления граф" започнал да си строи замък най-вероятно от западноевропейски тип, но едва ли го е завършил до 1367 г., когато неговата войска се сблъскала с обединените сили на Византия и България и това го накрало да се оттегли. Не знаем къде е строил своя замък. Да се надяваме, че археологическите проучвания ще го открият.

Така че замъкът край Равадиново има своята историческа основа и не може да се смята за привнесена архитектурна форма, обобщава директорът на НИМ.