Тайната на банския боб – чукане и жижане

Снимка: Даниел Димитров

2 / 4

Няма как да не се влюбиш в тях. Те са едновременно забавни и много мъдри, и докато си част от тяхното уж неангажиращо хортуване, разбираш колко е важно да обичаш това, което правиш, вярвайки че трудът е нещото, което те държи жив и смислен. Бабите от Банско са може би най-ярката емблема на града, дал на България личности като Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров, а в наши дни – събития като закриващия се утре джаз фестивал.

Август е. Време за джаз. Всички са навън, по пейките пред къщите си или по площадите. Присядаме до няколко усмихнати жени в народни носии и волно ставаме неволни свидетели на техния разговор за боба и старанието им да не говорят на уникалния бански диалект.

Тази година реколтата от боб в Банско е повече от добра, за разлика от предишни лета. Баби обясняват как се пълни "голем найлон с боб" – първото и най-важно условие е след като бъде обран, бобът да се нажижа и след това да се начука. Пак според местните най-добре е всичко това да се прави на полето "за да нема боклук вкъщи". Не забравят да напомнят, че "зеленушките са отделно от су`ите" (бел. ред. – зелените бобчета отделно от тези, които вече са изсъхнали).

Бобът се консумира най-добре по два начина – постен или със сланина, но може и чес боб (бел. ред. – гъст боб), който се приготвя с брашно, категорични са банските баби. Уверяват, че всички коктейли в Банско не минават без боб, и като дойдат на коктейлите чужденци "най-напред вървят на тоя боб, зерезват агнетата, пуйките, дето са в желатин – всичко, и идват на наш`та маса, защото казват, че това е най-екологично чистото ядене".

Вижте целия разказ на банските баби, украсен с две техни прекрасни изпълнения на народни песни от този край.