Спри се, огледай се, прекръсти се и тръгни…

Пешеходна пътека – място, където 50 човека на час пресичат улицата в работен ден. Макар че това е най-сигурният начин да минете от единия тротоар на другия, се оказва, че според Висшия адвокатски съвет "пешеходецът няма абсолютно право при пресичане на пешеходна пътека".

Пешеходецът, независимо на каква възраст е, в какво емоционално и умствено състояние е, трябва да прецени скоростта на идващия автомобил. Именно пешеходецът трябва да подаде знак на шофьора, че възнамерява да пресече, независимо дали човекът има двигателни, зрителни или психически затруднения, смятат във Висшия адвокатски съвет.

Така че се стига до парадокса – пешеходецът да носи вина за това, че е бил ранен на пешеходна пътека или може би дори убит.

Становището на адвокатите беше поискано от правосъдния министър и от главния прокурор заради случая, при който мотоциклетистът Диян Станчев, прегази на пешеходна пътека 20-годишната Лора през 2011 г. Той се отърва с ефективна присъда от две години, макар че не е пропуснал преминаващото момиче, нарушил е правилата за движение и е превишил разрешената скорост. Според съдиите обаче и убитото момиче е виновно, защото не е преценило скоростта, с която лети към нея мотористът.

Заради такива случаи България води черната класация по убити на пътя – 95 на един милион жители. Жертви на катастрофи са 700 – 800 човека всяка година.

От 2000 г. до 2015 г. над 13 хиляди души са убити по пътищата ни, над 145 хиляди души са останали инвалиди, цитира статистически данни Ева Попова от "Безопасни улици за Валя".

Тя беше сред организаторите на инициативата да се демонстрира "правомерно заемане на позиция за законно пресичане на пешеходна пътека тип "зебра". Наложи й се да размахва ръце, да си помага със стоп палка, за са пресече една от ключовите пешеходни пътеки в столицата – на бул. "Васил Левски" до СУ "Св. Климент Охридски".

Попова обаче обясни, че макар да е чела много пъти становището на адвокатите, така и не е успяла да разбера как точно трябва да се пресича.

"Там е посочено, че с горни крайници трябва да сигнализираме, че преминаваме, но пък не е отбелязано с лява или дясна ръка, какво точно да е движението, което дава широка предпоставка за тълкувателно решение на съда при инциденти", коментира тя.

Според Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите от катастрофи в момента в законодателството ни има сериозно противоречие.

Пресичането на пешеходна пътека се регламентира от две разпоредби като една казва, че пешеходецът трябва да се съобразява със скоростта на автомобила, а в другата пише, че шофьорът трябва да спре, стъпвайки на пешеходна пътека.

"Това са два противоречащи си члена от закона. От една страна пешеходецът трябва да е радар, да преценява спирачния път, с каква скорост колата лети към него, а другият го защитава напълно", посочи Тодоров.

Шефът на парламентарната комисия по транспорт Нестимир Ананиев /РБ/ изненадващо се присъедини към инициативата и обясни, че е дошъл в подкрепа на идеята, че няма как пешеходците да носят отговорност за пресичането на "зебра".

Той съобщи, че заедно с Нели Петрова от ГЕРБ, майка на убитата Лора във Варна, ще внесат законови поправки, за да се изчистят празнотите и да се уеднаквят разпоредбите.

"Сега има различни тълкувания заради начина, по който е написано в закона и искаме да е ясно какви са правата на пешеходци и шофьори", каза той.

Според него щом има пешеходна пътека трябва много ясно да се напише, че приоритетно е правото на пешеходците да пресекат пътното платно.

Ананиев е убеден, че не може да се очаква от всеки да е в състояние да прецени скоростта на движещия се автомобил.

"Тук дори не става въпрос само за 7, 8 или 10-годишните деца, ами и за възрастните", мотивира се той.

Ананиев припомни, че вече в сила е влязла и нова наредба, според която да пешеходните пътеки ще има табели, където със стрелки ще е указано дали трябва да се огледаме вляво или вдясно.