Ники сбъдва мечтити си... дори и прикован

Нищо не може да попречи на Николай Божиков от Калофер да сбъдва мечтите си… дори и тежката диагноза мускулна дистрофия. Макар че години наред той е прикован към легло, той осъществи най-голямото си желание – да лети с хеликоптер.

29-годишният Ники е роден със заболяването и не може да се движи и да говори. Той диша с помощта на специален апарат. Често хората с такава диагноза не навършват дори 20 години. Въпреки че с годините заболяването прогресира, волята за живот на Ники се увеличава.

Преди 12 години животът на момчето се променя завинаги. Тогава дихателните му мускули са засегнати от заболяването, той изпада в кома и спира да диша. Като по чудо лекарите го съживяват и след като се събужда, Ники си обещава да живее пълноценно до последния си дъх. От тогава той се опитва да сбъдне всичките си мечти... и успява.

"Доста съм изморен, но не спирам с борбата. И аз точно не знам, но някъде вътре в мен крия много сила", това написа момчето преди две години до bTV.

Първото желание, което той осъществява, е да излезе от дома си и да види света с очите си. Това се случва бързо, след като добри хора му даряват мобилен дихателен апарат и специална количка. По-късно той успява да пътува из България, да организира благотворителни концерти в родния Калофер и дори да посети мач на любимия си отбор – ЦСКА.

Най-голямата мечта на Ники обаче била... да види слънцето. След като пише до застрахователна компания и разказва за желанието си, това се оказва лесно изпълнимо. Служителите веднага откликват и му подарят 30-минутен полет над облаците. Всички, които осъществяват мечтата на Ники, го правят доброволно.

"Той е човек на света и е голям, колкото е голяма неговата мечта", споделя майката на момчето Теодора.

По време на полета усмивката не слиза от лицето на Ники. След като каца обратно на земята, той е по-щастлив от всякога и сърдечно благодари на всички. Сега той продължава да гледа напред към сбъдването на следващата си мечта – да пътешества по света.

Майката на Ники е горда с него. Мъчно ѝ е само, че държавата не ѝ помага и за да покриват разходите по грижите за момчето, се налага тя и съпругът ѝ да работят почти постоянно. Те са принудени да оставят сина си на грижите на 80-годишен човек.

"За съжаление нашата държава го е забравила окончателно. За нас вратата не само е затворена, тя е зазидана", с мъка споделя жената.

Въпреки това тя се радва за силата и борбеността на своя син. Според нея той е пример за това как трябва да сбъдваме мечтите си, да бъдем щастливи и да мислим позитивно.