Живееш да се друсаш, друсаш, за да живееш... И спасението - вяра в Бога

Иво е фотограф и попада в плен на наркотиците, когато е на 17 години.

"Кодеин, котерпин… Търсех бягство от реалността. Първите четири години живеех, за да се друсам. Вторите четири години се друсах, за да живея. Това е парадоксът – че в началото, когато можеш да спреш, не искаш, а после, когато искаш да спреш, вече не можеш. Горе-долу в средата на този период аз осъзнах, че съм в сериозен капан. И започнах да си мисля за някакво измъкване, но вече беше късно", разказва той пред bTV.

Според него, един наркоман изобщо не може да си представи живота си извън рамките на наркотиците – и затова всеки ден да употребява някакви вещества, за да може да е жив.

"Спирането на наркотиците е само началото на изцелението. След това да се приобщиш към живота, да свикнеш със социалния живот, който е извън рамката на дрогата, е много трудно. Да се ресоциализираш, да се научиш да живееш и да функционираш като нормален човек. Ако не промениш средата, ако не скъсаш със старата среда и не я промениш изцяло с нови хора, ново обкръжение, което няма общо с проблема "зависимост", е почти невъзможно за мен един човек да си промени живота", допълва Иво. 

Тогава той се обръща към вярата и е категоричен, че трансформацията в живота му е тотална.

Отец Иван Генов отдава живота си на Бог преди 12 години и веднага се сблъсква със случай на зависим. И то богослов.

"За първи път се сблъсках още първата година, когато станах свещеник. И то за човек, който е завършил богословие. Човек, който е от нашите среди. Богослов, който продължава за съжаление да е зависим – от алкохола. Човек, когато е под зависимост, слуша друго аз. Не слуша своето собствено аз. Т.е. не взема решения. И от тази гледна точка може да се каже наистина, че някой път под въздействието на наркотика, дяволът може да влезе в човека и да разговаря от негово име", споделя отец Иван.

Макар че не успява да помогне на приятеля си в борбата с алкохола, отец Иван приема за своя мисия да връща жаждата за живот на зависимите.

"Виждам, че всеки един от тези зависими има нужда първо от любовта, второ от вярата, защото те трябва да намерят пътя в своя живот, смисъла на живота. Да го осмислят. Смисълът на живота е човек да остави след себе си нещо добро", казва отец Иван.

А доброто, което самият той иска да остави, е център, в който излекувалите тялото си наркомани да могат да излекуват и духа си.