България - Мека за любителите на "тъмния туризъм"

НЛО, кацнал на връх в Балкана; комунистическа „Триумфална арка“; войници, излезли сякаш от филма „Трансформърс“ – все образци на монументалното социалистическо изкуство, които днес привличат нов вид туристи в България.

„Dark Tourism" – „тъмен туризъм" или „мрачен туризъм": тази нова туристическа мода е отвела в България кореспондентката на австрийския вестник „Дер Щандарт" Карин Черни. В дългия си репортаж с много снимки тя разказва за обиколката на комунистически забележителности в България, пише Дойче веле. Групата туристи от САЩ, Англия, Германия и Австрия посетили седем „шантави комунистически паметника", тръгвайки от Паметника на Съветската армия в София.

„Монументът е разположен централно в един обществен парк, наоколо се мотаят скейтъри и млади хора, които пият бира и слушат музика. Нощем е тъмно като в рог – паметникът не се осветява, което навежда на недвусмислени заключения за амбивалентното отношение на страната към собствената ѝ история. България иска да върви напред, тя гледа към капиталистическото бъдеще и сякаш предпочита комунистическото ѝ минало да го няма. Благодарение на анонимни автори паметникът продължава да привлича обществено внимание", пише Карин Черни и разказва накратко за няколкото среднощни акции по боядисване на паметника.

Следващата спирка на групата по „тъмен туризъм" е „Музеят на социалистическото изкуство" в София. „България не полага особени усилия да рекламира този музей. Той покрива периода от 1944 до 1989 г., а особено впечатление правят скулптурите в него: тук могат да се видят статуи на Ленин и Сталин, спасени от разрушаване, както и гигантската червена звезда, която навремето грееше над Партийния дом в София."

Комунистическа "Триумфална арка"

За "Триумфалната арка" в Балкана над Троян авторката на пътеписа между другото пише: „Тя показва каква свобода на формите и на историческите образци е била възможна по онова време, стига да се виждат комунистическите символи сърп и чук. И че дори една римска триумфална арка е била възможна като съветски паметник."

За паметника в Шумен, посветен на 1300-годишнината от основаването на българската държава, Карин Черни пише:

„За разлика от много други паметници, които държавата не поддържа, този е в безупречно състояние. Направо смазващо действат дори само мащабите на комплекса, открит през 1981 г. в чест на основаването на българската държава. Абстрактните бетонни фигури сякаш са излезли от филма „Трансформърс" – застинали в движението си. Паметникът в Шумен не е свързан пряко с комунизма – може би тъкмо поради това е толкова добре запазен и привлича младоженците, които си правят сватбени снимки пред него."

„Фитнес на открито във Варна"

След подзаглавието„Варна е лятната столица на България” пише: “Градът край Черно море излъчва средиземноморска лежерност. Паметникът на българо-съветската дружба е бил открит през 1978 г., когато градът още се е казвал Сталин (грешката е на авторката на статията – бел. ред.). Разположеният на едно възвишение паметник се е използвал до 1989, вътре е имало дори малка книжарница. Сега обаче импозантният монумент, за който навремето са били използвани 10 хил. тона бетон, постепенно запада. "По примера на филмовия герой Роки Балбоа местните хора използват 305-те стъпала към него за фитнес на открито."

За Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора", изграден през 1977 г. авторката между другото пише:

„Огромният комплекс се състои от едно абстрактно знаме, конкретни фигури и интересни наземни мотиви. Пазачът следи да няма прояви на вандализъм, а руската общност в града се грижи за поддържането му."

"Комунистическият НЛО"

Последната спирка на групата по „тъмен туризъм" е комплексът в Бузлуджа, за който авторката пише следното:

„Бузлуджа е иконата сред комунистическите паметници. Сградата прилича на летяща чиния, кацнала на върха, и е построена в чест на социалистическото движение в България. След падането на комунистическия режим през 1989 г. никой не желаеше повече да се грижи за опазването на мемориала. На много места таванът вече е продънен, през зимата снегът се сипе във вътрешното помещение, което в резултат изглежда като от някакъв друг свят. Посещението на Бузлуджа е авантюра, защото влизането в района е строго забранено. Държавата дори е наела охранителна фирма, която е инсталирала и камери. (…)

Ако имате късмет, ще срещнете хора, които вече са били вътре. Те разказват за вътрешното помещение с формата на арена, от чиято красота направо ти спира дъхът. Вятърът и климатът тежко увреждат сградата, великолепните мозайки постепенно се ронят, а много посетители смятат, че е добра идея да се увековечат чрез графити.

Междувременно и в България вече има инициативи, които искат да запазят този своеобразен космически кораб поне в сегашното му състояние и да опазят архитектурния паметник от окончателна разруха. Бузлуджа е типична дестинация за авантюристите, които практикуват „тъмен туризъм" – там дори границите на закона понякога се прекрачват. Има хора, които се катерят през една тъмна шахта чак до върха на 107-метровата кула, минавайки покрай изпотрошени стъклени прозорци с червени петолъчки. А за онези, които са останали долу: от връх „Хаджи Димитър", където някога е кацнал „комунистическият НЛО", към Балкана се открива впечатляваща гледка."