В Националната ни библиотека – течове, книги по земята...

Риск от загуба на национално културно наследство в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е установен при одит на Сметната палата. Той е за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2016 г.

Националната библиотека е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Създадена е през 1878 г. по инициатива на софийския учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, а през 1879 г., по предложение на Марин Дринов, получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.

По време на бомбардировките през 1944 г. сградата на библиотеката е унищожена. Настоящата сграда на Народната библиотека е открита през 1953 г. Към края на 2015 г. библиотечният фонд наброява над 8 млн. библиотечни единици по данни на НСИ.

При одита е установено, че ръководствата на Министерството на културата и на Националната библиотека не са създали достатъчни условия за опазването на това културно наследство.

Основната причина е, че дейността на библиотеката е хронично недофинансирана. Според Сметната палата не се отчита статутът й като държавен културен институт с национално значение, ежегодното нарастване на библиотечния фонд и недостатъчния сграден фонд за неговото правилно съхранение.

Книгохранилищната криза на Националната библиотека датира още от 1964 г., когато е организирано първото външно книгохранилище в непригодена за целта сграда. Всички взети впоследствие управленски решения за преодоляването на този проблем са еднакво неподходящи, според одита. Библиотечният фонд се съхранява освен в основната сграда на Националната библиотека, така и в няколко други притежавани или ползвани имоти около София, които не отговарят на изискванията за неговото адекватно съхранение и организация.

Преобладаващата част от помещенията не са нито достатъчно осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а поради недостиг на място и стелажи, част от библиотечните единици са разположени по земята.

В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е увреден, унищожен или неизползваем. Това създава риск за влошено качество на предлаганите обществени услуги по библиотечно-информационно осигуряване, както и от риск от загуба на национално културно наследство, предупреждават от Сметната палата.

Информационната система за управление на библиотечния фонд, въведена от 2010 г., към края на 2016 г. обхваща едва 11 на сто от библиотечния фонд.

Заплатите в Националната библиотека са около минималната за страната, а броят на управляваните библиотечни единици средно от един служител надвишава същия показател за Националната библиотека на Германия и този за Националната библиотека на Конгреса в САЩ. През 2016 г. библиотечният фонд, управляван от 1 служител, възлиза на 39 хиляди библиотечни единици.

Според одита част от издадените произведения в страната не се предоставят за съхранение, библиотечните фондове не се обновяват в достатъчна степен, а българските граждани са лишени от достъп до съвременни издания.

Сметната палата е дала на министъра на културата 3 препоръки, едната от които съдържа в себе си 5 подпрепоръки, и на директора на Националната библиотека – 11 препоръки за отстраняване на проблемите и подобряване на дейността.