Да станеш приемен родител. Само парите ли имат значение?

Българинът би станал приемен родител, ако получи заплащане и издръжка за децата, за които се грижи - нещо, за което се обвиняват действащите приемни родители, заявиха представители на Националната асоциация за приемна грижа /НАПГ/. Изводът се потвърждава и от национално допитване за нагласите към приемната грижа на изследователски център "Тренд" от тази година, предава БТА.

В обществото съществува нагласа, че приемните родители отглеждат деца, само заради парите. Според проучването 33 на сто от безработните и 31 на сто от работещите със средни възнаграждения биха станали приемни родители, ако получават заплата и издръжка за това. Двайсет и три процента от висшистите и 23 на сто от завършилите средно образование също биха станали приемни родители, ако получават заплата и издръжка за това. Единайсет на сто от хората на възраст 31 - 40 години биха станали приемни родители, без значение дали получават пари за това, сочат данните.

Проучването още показва, че петдесет на сто от българите не биха станали приемни родители при никакви условия. Близо 220 000 българи / 4 на сто/ биха станали приемни родители. Те са най-вече хора, които са между 41 и 60 години, които са отгледали собствените си деца и са с личен доход между 500 и 1000 лева.

Българите биха станали приемни родители, ако не поемат грижа за деца с увреждания, ако имат достатъчно време да опознаят детето, а близо 10 на сто - ако изберат етноса на детето.

Приемните родители дадоха пресконференция по повод обществената полемика за приемната грижа, която според тях поставя приемните родители в неблагоприятна позиция и формира представи, че те са "мащехи", които отнемат за пари децата на бедните семейства.

Гинка Илиева от Националната асоциация приемна грижа, която е и приемен родител, информира, че професионалният приемен родител получава възнаграждение от 80 стотинки за един работен час, 19 лева за един ден, като чистата сума за месеца е 584,50 лв.

За две деца приемният родител получава 160 на сто от минималната работна заплата (МРЗ), която през 2017 г. е 460 лв., т.е. 736 лв. бруто или 623,48 лв. нето. За три или повече деца възнаграждението е в размер на 170 процента от МРЗ, т.е. 782 лв. бруто или 662,44 лв. нето. Приемният родител няма право на отпуск, работи в режим 24 часа /7 дни/ и 365 дни. Няма право на обезщетения за болнични и майчинство; няма право на обезщетение при трудова злополука; няма право на обезщетение за безработица, вкл. на регистрация в бюрото по труда. След извеждането на детето до настаняване на друго приемният родител практически няма доход, разказа приемният родител.

Председателят на НАПГ Мирослав Долапчиев, който също е и приемен родител, посочи, че за да стане такъв, приемният родител трябва да е одобрен от поне 10 човека, а периодът на одобрение е около шест месеца. Проучва се внимателно личната и семейна история на кандидатите, тяхното минало, родителските възможности, опитът им с деца, разбирането им за възпитанието, справянето с кризи и сложни ситуации, отношението към възрастта, пола и етническия произход на децата. Изследва се и финансовото състояние на семейството, както и рисковете за неуспеха на приемната грижа. След одобрение има процес на обучение, по време на който също се прави оценка и на база оценката и обучението се изготвя доклад, който се представя пред комисия по приемна грижа. Всеки месец социалните работници проверяват как се осъществява приемната грижа.

"Ние не взимаме децата от семействата, държавата преценява кога, колко и какви деца да влязат в семействата ни. Единствената алтернативна грижа на биологичното семейство е приемната грижа", заяви Долапчиев.

Причината за извеждането на децата от биологичните семейства е изоставяне, лоши условия за грижа, насилие и злоупотреба, неглижиране, инцидент в семейството.

"Ние се грижим душите им да бъдат излекувани. Те са като малки зверчета, които не вярват на никого, за тях доброто или не съществува, или е добре прикрито зло и не му вярват", заявиха приемните родители. По думите им те винаги се стремят да създадат положителен образ на биологичните родители.

От Асоциацията обясниха, че биологичното семейство на детето е пълноправен партньор на приемната грижа и неговото мнение се взима под внимание при всички решения за детето.

Към края на ноември 2017 г. приемните семейства в страната са 2215, като най-много има в областите Варна (146), Велико Търново (138), Плевен и Шумен (134), Монтана (131), Хасково (123), Пазарджик (120).

Според НАПГ тиражираната в медиите статистика за 442 деца, изведени от приемни семейства "заради лоша грижа", е меко казано некоректна, тъй като е механичен сбор от данни за заличени от регистъра приемни родители и, съответно - изведените от техните семейства деца. Не се води детайлна статистика на причините за заличаване от регистъра, поради което е невъзможно да се направи такъв разрез. Децата, изведени от приемни семейства, е напълно възможно да са осиновени, върнати в родните семейства или настанени в други приемни семейства, посочиха от Асоциацията.