Тоталитарно ли е – отричаме го... Комунизмът – по-приемлив е!

Близо три четвърти от българите отхвърлят тоталитарните идеологии и практики. 3% от българите обаче приемат и одобряват практиките на тоталитарните режими.

Почти всеки десети пък е съгласен, че някои от практиките на тоталитарните режими са приемливи в някои случаи. 

Най-възрастните хора у нас, респективно последователи на БСП, изглеждат и най-дистанцирани от подобни идеологии и практики. Привържениците на националистически формации също декларират нетърпимост, но при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и приемливи елементи. Това става ясно от сондаж "Галъп интернешънъл" по повод 9 май – дата, в която се чества ЕС. Днес, 8 май (за Русия – обикновено 9 май), в повечето европейски страни се отбелязва и годишнина от края на Втората световна война, която бе свързана с национален, но и с идеологически сблъсък.

По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и подобни. Една трета от българите смятат, че някои неща от тези идеологии и практики са приемливи, а други не. Все пак повече са тези, които изцяло ги отхвърлят – 44%. 6% пък изцяло ги приемат.

Има обаче и една особеност - комунистическите елементи са в по-голяма степен възприемани в сравнение с нацистките. Например, мнозинство от над половината от привържениците на БСП, приемат частично левите тоталитарни идеологии и практики.

Поглед на запад

Според данните българите са проевропейски настроени и доверието в ЕС се възстановява, след като през 2016 г. трайно беше достигнало по-ниски стойности.

Така в първите месеци на 2018 г. около и над 60% от българите споделят доверие в ЕС, докато недоверието се движи около около 30%. Конкретните числа сега са 58% доверието, а 31% недоверието. Така българите остават подчертано проевропейски настроени, коментират социолозите от "Галъп интернешънъл".

През 2016 г. подействаха няколко причини за загуба на доверие, свързани с продължаващите ефекти на т.нар бежанска вълна, както и някои свързани кризи в устоите на ЕС. Такава например беше референдумът, с който Великобритания реши да напусне ЕС.

Влияние вероятно оказва и по-общото противоборство между Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 г. ЕС остана със силно положителен рейтинг, макар и не в познатата степен. А през 2017 г. доверието в ЕС укрепна – вероятно и във връзка с победата у нас на политически сили, считани за ориентирани в по-голяма степен към Запада.

През 2017 г. пък в няколко ключови за Европа избори надделяха опциите "за" Европа и това подобри картината на общественото мнение. Допълнително влияние оказва и европейското председателство, което допълнително насочва вниманието ни към европейските дела, заключават от "Галъп интернешънъл".

Изводите са от последното издание на ежемесечното националнопредставително проучване на "Галъп интернешънъл“, проведено между 13 и 22 април сред 817 души по метода "лице в лице“. Основната част от ежемесечните изследвания са познати като "Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл“. Независими са от външно финансиране.