За Силния бегач в съседния коридор: Поклон, Бояне!

Поклон, Бояне! Осиротях!

Тези думи отправи към Боян Петров алпинистът Атанас Скатов, който преди дни покори осемхилядникът Чо Ойо.
Близките на Скатов скрили от него лошите новини около Боян, за да го предпазят по пътя му към върха. На слизане обаче, в Лагер 2, той научил за трагедията и изля мъката си със силни думи в емоционален пост в социалната мрежа.

В него той разказва, че първоначално не е повярвал и му е трябвало време да асимилира чутото. След като разбрал от колко време липсва Боян, започнал да осъзнава какво се случва.

"Боян беше алпинист с огромен опит ,от който аз съм се учил. Изключителен алпинист. Заедно сме били на 3 експедиции", пише Скатов. Двамата с Боян са изкачили връх Манаслу през 2015 година и година по-късно върховете Анапурна и Макалу.

"Бях много горд, че имахме много силно българско присъствие през онзи сезон в Хималаите. Помагахме си по време на изкачванията и си говорехме доста в безкрайното време на изчакване за хубаво време в базовия лагер. Той е алпинист от поколението най-близо до мен и запалваше моята страст за високи постижения", спомня си още Скатов.

Той пише още, че да имаш до себе си човек, който си е поставил толкова високи цели, които да мотивират и теб и да ти дават увереност, е една от предпоставките за успеха.

"За мен този човек беше Боян! В него имаше страст, имаше увереност, имаше сила. Беше много добър стратег и тактик. Предценяваше много добре обстановката, правеше детайлно проучване на терена ,прогнозата и всички обстоятелства свързани с атаката към върха", разказва алпинистът.

Той допълва, че Боян е бил винаги много целеустремен и никога не се е отказвал.

"Безкрайно много съжалявам за това, което се е случило. Знам, че колкото и да сме силни, природата е по-силна от нас. Знам колко е трудно там горе. Спомням си, когато си говорехме след изкачването на вр. Макалу , как се спогледахме безкрайно изтощени и почти без думи си казахме : "Хората идея си нямат,какво се случва тук горе и какво преживяваме”. И е така. Няма как да знаят! Но аз знам! И сега наистина го изпитах в пълния му вариант с изкачването ми без шерп и кислород на вр. Чо Ою.", продължава Скатов.

Той допълва, че може да оцени още повече, това, което Боян е направил вече 10 пъти по всичките осемхилядници.

"Виждал съм колко е зависим от инсулина и съм се чудел как не се страхува да не получи пристъп, в момент, в който да не може да реагира", пише още Скатов.

Той разказва и че приятелят му никога не се е страхувал от нищо.

"Поклон Бояне! Пред силата на духа ти и целеустремеността ти. Пред волята и безстрашието ти! Нека Бог даде сила на близките му", пише Скатов.

И не спира:

"Осиротях! Ще ми липсва Силния бегач в съседния коридор, който ме водеше и напрягаше силите ми докрай в състезанието. Все още се надявам, че може да стане някакво чудо и да се появиш отнякъде, въпреки че...... много време е минало. Единственото, което мога да направя в този момент, е да продължа напред към Еверест, там където щяхме да се засечем тази пролет и да посветя изкачването си на върха на теб! Дано имам късмет да го кача. Заради теб! И може да усетя духа ти там някъде в бялата планина, на най-високата й точка и да си поговоря пак безмълвно с теб!"