Икономиката по времето на Живков – непазарна, с огромен дълг

Икономиката на България по време на социалистическото управление на Тодор Живков е била изградена на непазарни принципи със субсидиран износ на български стоки, което е довело до натрупване на голям държавен дълг.

До тези изводи стигнаха участници в научната конференция "Проекции на комунистическия тоталитаризъм в България в периода 1944-1989 година".

През 1989 година, когато бе свалено управлението на Тодор Живков, натрупаният държавен дълг е 10 милиарда долара, съобщи доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН.

"Създаваш производство, за да има работа на хората, без да си даваш сметка, че ще дойде ден това да се плати. Ако ти създаваш едно производство, което не генерира печалба, а генерира загуба, то временно ти решава някакъв проблем, събира хора, те работят нещо, някакви механизми правят, но като тези механизми не носят печалба - един ден това ще трябва някой да го плати.

Не трябва да казваме, че щом днес има дефекти, значи трябва да се върнем към онази система. Това не е решение. Да се върнеш към онази система, значи да се върнеш в условията на предстоящ фалит", каза още доц. Вачков, цитиран от БНР.

Политологът и депутат от ГЕРБ Тома Биков представи различни етапи на комунистическото управление: Държавата започва да функционира като една типично авторитарна държава и постепенно да нараства националистическата идеология, като през 70-те години се появява и либерално крило в рамките на Комунистическата партия, което е в кръга около Людмила Живкова", каза Биков.