Проучване: Втората здравна вноска няма да спре доплащането!

Нови въпроси за качеството и ефективността на здравната система, както и идеите за подобряването им чрез готвената реформа поставят последните данни от "Индекс на болниците".

Целта на инициативата е да даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социално значими диагнози.

Това увеличава възможностите за извършване на по-добре информиран избор за лечение при пациентите и заостря вниманието на специалистите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност.

Изводът недвусмислено се налага, както от социологическото проучване на "Галъп интернешънъл" за нагласите на българите към готвените промени в здравната система, така и от обективните данни за състоянието на дейността на лечебните заведения в областта на ортопедията и кардиохирургията.

Кардиохирургия:

6019 са сърдечните операции през изминалата година в България, които е финансирала НЗОК. Те са осъществени в 10 болници. Разположението им в страната обаче е крайно неравномерно. Шест от клиниките по кардиохирургия се намират в София. Останалите 4 са в Пловдив, Плевен, Варна и Бургас. Единствената болница за детски кардиохирургични операции - НКБ, отново е в столицата.

Освен географските диспропорции, големи са и различията при броя на пациентите, които минават през клиниките, показва данните в "Индекс на болниците". Основният поток от пациентите се лекува в три болници – "Св. Екатерина", "Аджъбадем Токуда" в София и "Св. Георги" в Пловдив. В първата се извършват над 1300 операции годишно, във втората малко над хиляда, а в третата над 700. Или общо лекарите в тях правят 3000 от всички интервенции.

В останалите 7 болници се извършват 2000 операции. Броят на интервенциите обаче е пряко свързан с качеството на тази дейност. Според медицинския стандарт за кардиохирургия, който предстои да се приеме отново от МЗ, едно отделение трябва да има минимум 250 интервенции на година, за да има право да извършва сърдечни операции. Не е ясно дали всички болници отговарят на този критерий, според дейността им по НЗОК това не е така. Друга особеност, която показват цифрите е, че в някои от болниците се правят малко на брой операции по по-евтините пътеки, а по-голям брой по по-скъпите. Този феномен се наблюдава както при частни, така и при държавни болници.

Ортопедия и травматология:

Общо 77548 операции са осъществени в областта на ортопедията през миналата година, които е финансирала НЗОК у нас. Те са извършени в 95 болници в страната, показват данните от "Индекс на болниците". Не всички обаче осъществяват пълна гама от медицинските дейности. В 42 или половината от всички болници се провеждат най-големите операции на долен крайник, а едва в 33 – се извършват най-големите операции на горен крайник.

Изключително неравномерен е обемът на дейностите в отделните клиники, той варира от 1 операция по някои клинични пътеки за цяла година до над 1000. Сред тях очаквано са най-големите държавни болници с традиции от години в тази дейност като "Пирогов" и "Св. Георги" в Пловдив, така и нови частни структури като "Софиямед" в столицата, "Пълмед" и "Еврохоспитал" в Пловдив. В същото време в някои от клиниките общият обем на дейността по НЗОК за година е под 150 операции, въпреки че толкова са заложени като изискване в медицинския стандарт на операционна маса.

Социология:

74% от българите не вярват, че въвеждането на втора задължителна здрава вноска, би спряло практиката на доплащане в болниците у нас. 18% смятат, че втора вноска от 12 лв. при частен застраховател ще спре доплащанията, а 8% се колебаят.

По отношение на други идеи, свързани с предложената наскоро здравна реформа, най-много одобрение получава предложението Фондът за лечение за деца да премине към Здравната каса (мнозинство от 58% подкрепя, а 27% не подкрепят), макар по това предложение да е и сравнително висок и делът на тези, които не могат да преценят – 15%. Явно, скандалите около въпросния фонд в последните години карат мнозинството българи до одобряват промяната.

Най-негативно е оценена идеята всяка болница да има свои собствени цени за услугите, които ще се покриват от здравната каса, а ако лечението на пациента е по-скъпо, той да доплаща разликата – отчетливо мнозинство от 71% от интервюираните не одобряват това предложение.

Прилагането на възможно най-евтина медикаментозна терапия също не е високо оценено – 54% са срещу тази идея, а 41% я харесват. Останалите се затрудняват. Тук, разбира се, не може да се очаква огромна запознатост сред респондентите, но общественият инстинкт е красноречив.

Откриването на нова болница да става само с решение на парламента също не е припознато като ефективно решение по отношение на здравната реформа, като повече от половината участници в проучването не го одобряват (54% са "против", а 41% са "за"; останалите се колебаят). В такъв тип данни обикновено се отразява и общият негативизъм на обществото към темата.

Данните са от последното проучване на "Галъп интернешънъл", проведено в периода между 26 октомври и 2 ноември сред 800 души на възраст 18+, специално за Индекса на болниците, съвместна разработка на "Галъп интернешънъл" и специализирания здравен сайт clinica.bg. Абсолютната максимална грешка е ± 3,2 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.