Радев с въпроси: Висок БВП, но защо хората не го усещат?

10 / 13

"Времето пред нас неумолимо изтича. Икономиката ни е поставена пред редица сериозни предизвикателства - и във вътрешен, и особено в глобален план. Тя трябва да се преструктурира и затова е дошло време за важни решения със стратегически хоризонт", изтъкна държавният глава, който участва в кръгла маса по темата.

Според Радев, когато говорим за реално състояние и проблеми на икономиката, е важно с кого, как и кога се сравняваме.

"Дали с България от преди 30-20 или 10 години, дали с постиженията на предишните управляващи, дали с държавите от Субсахарска Африка, с нашите съседи или Централна и Източна Европа. Дали ще сравняваме България на днешния ден с това, което ни очаква като мащабни промени и образ на икономиката в един глобален план и разбира се, каква е нашата готовност за тези процеси, които предстоят“, посочи държавният глава.

Според президента най-важното в процеса на изграждане на силна, конкурентоспособна и устойчива икономика е откровеният и навременен диалог между всички участници.

"Най-вероятно е да чуем министрите да говорят за висок ръст на икономиката, за висок БВП - и те ще имат своите основания да го направят. Но в същото време стои другият тежък въпрос - защо този висок ръст не може да се усети от мнозинството граждани като доходи, качество и стандарт на живот, инфраструктура, качествено здравеопазване, образование", коментира Румен Радев. Той постави и въпроса достатъчен ли е този темп на икономически растеж, като добави, че дистанцията между нас и страните от Централна и Източна Европа се увеличава.

Радев засегна и темата за чуждестранните инвестиции, като определи като добра новина нарастването им с 10 процента тази година, но коментира, че най-важно е да се види каква е структурата им, защото само тези в индустрията могат да гарантират устойчив икономически темп на развитие.

"Важно е и да обсъдим кои са факторите, които отблъскват чуждестранните инвестиции", добави Румен Радев. Като актуален той определи въпроса дали не продължаваме да опитваме да ги привличаме с фактори, имали значение преди години - като ниски данъци, ниско платена работна ръка.

Президентът очаква и обсъждането на въпроси като какъв е делът на производствата с ниска добавена стойност, на иновативните предприятия, както и дали фирмите у нас са равнопоставени, когато става въпрос за достъпа до еврофондове и обществени поръчки. Дали бизнесът е доволен от качеството и предвидимостта на законотворческия процес, президентът определи като много важен въпрос,предаде БТА.

Радев коментира също, че икономиката е все по-голям заложник на демографията. Изчерпана ли е тя откъм човешки ресурси и технологии, готови ли сме за големите предизвикателства на бъдещето, постави още въпроси президентът.

Според вицепремиера Томислав Дончев големият въпрос за българската икономика е как да мигрира до ново еволюционно стъпало, защото ръстът на разходите за труд е по-висок от ръста на Брутния вътрешен продукт и след 4-5 години ниската цена на труда няма да е конкурентно предимство.

Високата добавена стойност, иновациите, дигитализацията и икономиката, базирана на знанието, е следващото еволюционно стъпало на икономката, посочи Дончев. Всяка държавна намеса в икономиката има тъмна и светла страна, защото тя е добра за предприятията, на които се помага, но изкривява пазара, каза той.

За нас свободното движение на хора и стоки може да е със знак плюс, защото повишава експортните ни възможности и със знак минус, защото е причина за тежката демографска ситуация в страната, посочи Дончев.

Според него два са начините за по-добро благосъстояние - първото е икономиката да произвежда повече и втората - как се разпределя националното богатство, защото сега това богатство е нерентабилно разпределено.

Правителството поддържа стабилна фискална позиция като основа за конкурентоспособност на икономиката, каза по време на форума финансовият министър Владислав Горанов.

През следващите няколко месеца нашите усилия ще са насочени за успешното завършване на проекта за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ по отношение на банковия надзор и едновременно с това и кандидатстване, и надявам се включване, на българския лев във валутно обменния механизъм на еврото, посочи Горанов.

Според него това се предпоставки за подобряване на инвестиционния климат и на позицията на България в рамките на ЕС.