Хем няма шивачи, хем се пести: Киното и театърът с костюми втора употреба

Магазините за дрехи втора употреба са пръв приятел на родните театрални художници и костюмистите в киното. Да облечеш един персонаж на сцената или на екрана с находки от бездънната съкровищница на секънд хенда пести време и средства от бюджета на продукцията.

Особено що се отнася до мъжкото облекло, което по-принцип е по-сложно и по-трудоемко за изпълнение, макар отстрани да не изглежда така, пише „Монитор“. Мъжки костюм например се прави с 2 или 3 проби, което изисква поредица от дни, а стойността му при изработка в театъра излиза 100 лева минимум с всички компоненти – материали, труд и т.н., обяснява известният сценограф Петър Митев.

В замяна на това в магазините втора ръка нерядко може да се намерят качествени и маркови мъжки костюми, включително от елитните брандове „Дзеня“ и „Армани“, дори и за 20 лева, когато стоката се продава на килограм. Подобно е и съотношението при официалните фракове и смокинги за спектакли из живота на висшето общество: Митев се е натъквал на фракове и смокинги за по 50-60 лева бройката, докато поръчката им при външен специалист – опитен шивач, би струвала поне 200-300. Простата сметка показва, че в секънд хенда е 5 пъти по-изгодно.

Има обаче и немалко куриозни случаи, когато манто, за чието ушиване се плаща толкова, може да се намери втора употреба в последния ден на падащите цени за 2 лева.

Шивачите във филмовите продукции са доста скъпоплатени и не си струва дрехи за съвременни истории да се шият изцяло от тях, освен ако няма някакви специфични изисквания – в пъти по-евтино е да се купят от втора употреба и да се преправят. Даже една носена забрадка да се вземе под наем от филмовия гардероб, би коствало в пъти повече, отколкото ако се купи на старо, изтъква Донка Дряновска-Павлова, която над 15 години свещенодейства над костюмите в наши и чуждестранни филмови и тв продукции.

Времето и цената обаче не са единствените аргументи, заради които театралните и филмовите художници костюмисти обичат да се ровят в щендерите и кошовете на секънд хенда. „Заради реформите театрите за съжаление се обезкръвиха откъм добри шивачи и моделиери. А ние, художниците, не можем да кроим. Можем да измислим силуета, но моделиерът трябва да реши технологично как да се изработи. И липсата му често ни налага да прибягваме до услугите на магазини втора употреба“, отбелязва костюмографът Петър Митев.

Да не говорим, че в много постановки героите трябва да носят кожени палта – дреха, която изобщо не може да се реализира в условията на театралните ателиета. Тогава отново втората употреба идва на помощ с предложения за 100-150 лева. „И в нормалните магазини могат да се намерят евтини качествени тоалети при намаления и промоции, така че цената невинаги е определяща. Това, че дрехите са носени, а не току-що купени от магазина, във филмите винаги придава автентичност и реализъм, затова е предпочитано. Иначе трябва да се организира тяхното изкуствено състаряване“, казва Донка Павлова.

В обикновените магазини дрехите са последен писък на модата, но не всички персонажи във филмите следват тенденциите – за баба, която храни кокошките на село, втората употреба е по-добро решение. Като капак броят на моделите от колекциите в „нормалните“ магазини е ограничен и има опасност в два едновременно снимани филма различни герои да се появят с еднакви одежди. Да не говорим, че при снимки в киното сюжетът невинаги е ситуиран в сезона, който тече в момента навън – в този смисъл в секънд хенд обектите е по-вероятно да намериш палто през лятото, изрежда още доводи в тяхна полза Павлова.

Костюмографите може да интерпретират по свой начин старата дреха и тя да бъде използвана като база за последващи творчески намеси според характеристиката на героите и спецификата на драматургията. Въпрос на творческо решение е конвенционалната дреха втора употреба да се „театрализира“ допълнително. Понякога костюмистите купуват кожени палта, рокли и шалове от качествена вълна или коприна оттам, само за да използват материала за детайли на някой костюм. Интересуват се и от интересни аксесоари – вратовръзки, шапки и други дреболии. Второупотребниците дават много и на хората, които обзавеждат декора в киното и театъра. Там те намират невероятни съкровища – завеси, покривки, възглавници, които биха изяли половината бюджет на продукцията, ако се купят от редовен магазин.