Еманципация или не? Мъжете взимат до 27% повече от жените

Разликата в заплащането на жените и мъжете намалява, но равното възнаграждение за един и същи труд все още не е реалност за работещите жени и мъже. Това е един от изводите в проекта на доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2018 г., публикуван за обществено обсъждане.

В доклада се посочва, че страната за трета поредна година отчита тенденция за намаляване на въпросната разлика.

През 2022 г.: 850 лв. минимална заплата. Възможно ли е?

По данни на Евростат разликата в заплащането на жените и мъжете намалява от 15,4 на сто през 2015 г., на 14,4 на сто - през 2016 г., и достига 13,6 на сто през 2017 г., при средно 16 процента за ЕС през 2017 г.

По информация на НСИ разликата в заплащането по пол за 2017 г. общо за България е 12,7 на сто, където се отчита намаляване на коефициента за 2016 г., който е бил 13,2 на сто.

За целия период - от 2010 до 2017 г., средната брутна месечна работна заплата на мъжете в страната е по-висока от тази на жените в интервала от 24 на сто до 27 на сто.

Най-ниска е разликата в заплащането през 2010 и 2011 г. (24 процента), най-висока - през 2015 г. (26,9 на сто).

За 2017 г. средната брутна месечна заплата на мъжете е 1152 лв. (с 9,3 на сто по-висока спрямо 2016 г.), при жените тя достига 920 лева (с 9,4 на сто ръст спрямо 2016 г.).

Предложение: Внос на строители от трети страни заради дефицита им

В сферата на хуманното здравеопазване и социалната работа е отчетен най-висок процент на разликата в заплащането (28 процента), а най-нисък - в административните и спомагателните дейности (24,3 на сто).
През 2017 г. само в две икономически дейности - строителство и административни и спомагателни дейности, се отчитат по-високи средни заплати на жените от тези на мъжете, съответно с 10,6 и 16,2 на сто.

Най-съществената причина за разликата в заплащането е сегрегацията по пол на пазара на труда. Традиционно равнището на заплащане е по-ниско във феминизираните сектори на сегментирания трудов пазар, се посочва в доклада, цитиран от БТА.

В документа се анализира още, че разликите се коренят в традиции и стереотипи, които влияят в избора на образование, особено за момичетата, които са насочвани към типично женски професии, а те, по неписано правило, са по-ниско платени (учители, продавач-консултанти в текстилната промишленост, шивачки и т.н. "женски" професии).

Жените са изправени и пред по-големи пречки при включване в пазара на труда, ползването на по-дълъг отпуск по майчинство, трудно балансиране на работата и семейните задължения, забавяне на кариерното развитие поради невъзможността за съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти.

Навлизането на нови производствени технологии и изискванията за непрекъснато повишаване на професионалната квалификация, съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти поставя жените пред алтернативен избор - работа или семейството, се посочва още в доклада.

Неравенството в средните заплати не означава непременно различие в заплащането между жените и мъжете, упражняващи една и съща професия и имащи еднакъв професионален опит, се посочва в доклада. В документа се дава пример с неравенството в заплащането в сектор "Хуманно здравеопазване и социална работа", където жените, работещи на пълно работно време, печелят с 37 на сто по-малко от мъжете; за този сектор е характерна спецификата на наетите - 79,2 на сто са жени, които са наети на по-ниско платена работа, - медицински сестри и социални работници. Обяснение може да се търси в това, че медицинските сестри са част от наетите в сектора.

Социалните работници са част от наетите в този сектор и също така са предимно жени. В икономическата дейност "Медико-социални грижи с настаняване и социална работа без настаняване" средната заплата през четвъртото тримесечие на 2018 г. е около 65 на сто от средната за страната.

Друг пример е сектор "Строителство", където средната месечна заплата за жените е с 10,6 на сто по-висока от тази на мъжете, но в този отрасъл наетите жени са под 15 на сто.

Разлики има и в размера на пенсиите. Средният основен месечен размер на пенсиите за 2018 г. е 321,80 лв., като за мъжете стойността му е 396,72 лв., а за жените - 268,10 лв., или средният основен месечен размер на пенсиите на жените е със 128,62 лв. по-нисък от този на мъжете.

През 2018 г. средният основен размер на изплатената пенсия за осигурителен стаж и възраст е 384,36 лв. (мъже - 453,09 лв., и жени - 342,30 лв.).

Средният осигурителен доход през 2018 г. е в размер на 889,90 лв., като за мъжете размерът му е 932,54 лв., а за жените - 844,70 лв., или разликата е 10,4 на сто в полза на мъжете.

За 2017 г. процентът на жените, живеещи с материални лишения, надвишава с 2,3 процентни пункта този на мъжете и с 1,1 процентни пункта средния за страната. Делът на жените над 65 и повече години, живеещи с материални лишения, е с 11,4 процентни пункта по-висок от този на мъжете в същата възрастова група.