Насърчават раждаемостта у нас, а предлагат ли добри условия след това?

"Бащинството те прави много по-привлекателен", "Майка ти ще се зарадва повече на внуче, отколкото на нов тиган", "Селфитата с деца събират повече лайкове": това са само три от посланията на най-новата кампания за насърчаване на раждаемостта в България. Защо в страната постоянно се появяват "спасители на нацията", предлагащи лесни решения на демографския проблем, базиращи се на собствените им, често повърхностни, разбирания?

И на първо място: има ли повод за паника? Спадът в коефициента на раждаемост в България започва през 1970-те години. Евростат обаче използва различен индикатор, за да отчете дали жените са склонни да имат деца - тотален коефициент на плодовитост. Както обяснява Явор Алексиев от Института за пазарна икономика, този индикатор показва колко деца средно може да се очаква да роди всяка една жена в рамките на своя фертилен период (между 15 и 49 години). "Стойността му за България по последни данни е 1,56 деца на жена, а това е в унисон със средното за еврозоната и малко по-ниско от средното за ЕС като цяло", добавя Алексиев. Тоест: на източния фронт нищо ново.

Какви са проблемите на българските родители?

Защо тогава темата се експлоатира толкова силно от определени кръгове в българското общество? Вероятно защото предизвиква силни емоции и по този начин прикрива други проблеми, чието решаване зависи от сериозни реформи.

"В България неблагоприятните демографски тенденции се дължат на външната миграция, а не на липсата на семейства с деца", подчертава Явор Алексиев пред DW. Той добавя, че проблемите, заради които много българи бягат в чужбина, са същите онези, с които са принудени да живеят повечето родители, избрали да създадат семейство в България.

"Затруднява ме липсата на адекватен транспорт и инфраструктура, пригодени за майки с колички, за майки с малки деца; липсата на достъп до доста институции, чиято работа е именно насочена към децата; липсата на пригодени детски площадки за малки, прохождащи деца", споделя 25-годишната Пламена Берберова от София. Тя е майка на едно дете и смята, че още от момента на раждането в България родителите се сблъскват с липсата на подкрепа, както и с липсата на здравна просвета за първите дни и седмици с новороденото у дома. Много млади родители изтъкват като основен проблем именно такива "битовизми".

Според Пламена липсата на достатъчно ясли и детски градини е "колосален проблем". Александър Кръстев го потвърждава. Той е създател на най-големия портал за насърчаване на четенето в България "Аз чета”, а отскоро и баща. "Живеем в доста луксозен квартал, където на места няма елементарни условия за отглеждане на деца. Няма място в ясла, няма място в детска градина. И това е реалността за много голяма част от съгражданите ни, без значение в коя част на града живеят или какво е финансовото им състояние. Дори и частни градини няма достатъчно. А освен това много хора не могат да си позволят финансово да пращат децата си на частна ясла."
"Дете не се гледа само с пари, но това е една неделима част", допълва Кристина Домозетова, майка на две деца, която взриви социалните мрежи със своя протест срещу новата кампания за насърчаване на раждаемостта и нейните плакати.

"Ако на 25 току-що излизаш от университета и забременееш, дори да се възползваш от двете години майчинство, то е 90% от брутната ти заплата за последните две години. В случай, че не си работил - това не съществува. Трябва да се откажем от романтизирането на майчинството и да говорим с факти." Кристина смята, че институциите, социалните политики на държавата и обществото не оказват достатъчно съдействие на младите семейства. Пламена споделя мнението ѝ.

"Отглеждам дете с 380 лв. на месец. Винаги бих заменила тази втора година майчинство с яслена грижа", казва младата майка. "Хората, които организират кампании за раждаемостта, са добре осигурени от финансова гледна точка, но след първата година от майчинството българската държава дава 380 лв. за дете. Хората могат сами да преценят за какво стигат тези пари", допълва Александър Кръстев.

Като причина да останат в България повечето родители изтъкват своята социална среда - приятелите и семейството. Но това са и хората, на които младите българи разчитат за помощ в отглеждането на дете.

"Хората масово нямат доверие дори в самата детска градина. А би трябвало именно обществените заведения да са коректив на потенциални лоши или недотам добри домашни условия - независимо дали става дума за грамотност, социални умения или самото физическо и психическо здраве на децата", смята Мария Змийчарова от София, преводач и майка на две деца. "Не може единствената ни работеща институция, на която да разчитаме, да е бабата", казва и Кристина Домозетова.

"Здравеопазване и образование, това са основните неща", продължава Кристина. "Да имаш дете невинаги изкарва най-доброто от теб, много често е обратното. Това са едни невероятни нерви и ти си сам в това начинание. Но трябва да знаеш, че когато напрежението дойде в повече, има едни елементарни институции, към които да се обърнеш." Тя припомня за скорошен случай, в който мъж в Габрово хвърли детето си от мост, както и за системните случаи на домашно насилие и насилие над деца, които не са били разследвани. На този фон Кристина смята, че кампании като гореописаната, са "лицемерие". "Аз също събирам много лайкове, когато си пусна снимка с децата. Но като заключа телефона, те продължават да плачат, продължават да искат нещо от мен, да костват психически, финансови и физически усилия, наред с това, че са най-голямото ми богатство. Не е лесно."

Нужни са дъблоки реформи, не смехотворни кампании

"Създаването на живот, въпреки всички репродуктивни проблеми на доста хора по света и у нас, е най-малката и най-лесната част. Родителството започва след това", казва Димитър Станев, който е баща на едно дете и живее в Бургас.

Проблемите на българските родители няма да се решат с помощта на масови кръщенета и випове, които да купуват памперси за бебетата им в продължение на година - все инициативи, предлагани от насърчаващи раждаемостта кампании. Предизвикателствата пред родителите са сериозни и изискват също толкова сериозни действия. Коренните промени обаче дълбоко биха смутили държавните структури в настоящия им вид. От плоското отношение към дълбоки дефицити се раждат шарени картинки, но рядко - здрави общества в дългосрочен план. Шареното радва за кратко. После остава сивата реалност, която рано или късно се стоварва с цялата си тежест върху всички ни.