Недостиг на приемни родители у нас, най-зле в София

Националната асоциация за приемна грижа отчита недостиг на приемни родители в големи региони на страната. Най-сериозен е проблемът в столицата, където е и най-голям процентът на нуждаещите се деца.

В момента у нас има 2300 приемни родители. Те се грижат за около 2000 деца, което според асоциацията е крайно недостатъчно. Като основна причина за недостига те изтъкват липсата на системна държавна подкрепа, свръхконтрола на социалните служби и липсата на социални права.

Резултатите от национално представително допитване, реализирано от Изследователския център "Тренд“ по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа, показаха, че всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата и издръжка от държавата за приемното дете.

„Заплащането на приемния родител се образува на база 150% от минималната работна заплата, което е около 600 лева чисти пари. Допълнително се отпускат между 190 до 300 лева за разходи според възрастта на детето. В момента приемен родител няма право да се разболее, да се регистрира в бюрото по труда, да кандидатства за ипотечен кредит, а в същото време контролът е много завишен и изискванията - големи, затова и няма и много кандидати“, коментира Александър Миланов.

По тази причина от Националната асоциация за приемна грижа настояват да бъде въведен специален договор по Закона за социалните услуги, с който да се регламентира трудът на приемните родители по начин, гарантиращ техните социални и осигурителни права. Така те ще имат право на платен годишен отпуск, на болничен и майчинство.

От асоциацията определиха сегашните договори на приемните родители като „скрити трудови“. Към момента приемните родители се грижат за децата в риск по силата на граждански договори, които ги лишават от правото на осигуряване за всички рискове. Те нямат право на трудова злополука, обезщетения за безработица, за бременност и раждане на дете. Така остават без средства при прекратяване на договорите им, или когато се наложи да проведат лечение, в резултат на което децата се извеждат от дома им.

„От 2007 до 2011 година хората, включени в услугата, са сключвали трудови договори със социалните служби, които впоследствие били отменени. Като причини се изтъкват различията и спецификата на полагане на труд. Пречка за подписване на трудови договори се оказало и това, че приемната грижа се финансира с европейски пари“, коментира Александър Миланов.

Правото на специален договор по Закона за социалните услуги може да бъде законово уредено от 2020 година, когато финансирането се поема от държавата.

От асоциацията твърдят, че правоотношения, регламентирани по специални закони и приравнени на трудовите, няма да бъдат прецедент в българското законодателство. Последно такива са регламентирани в новия Закон за физическото възпитание и спорта от 2018 г. Въвеждането им беше аргументирано именно със спецификата на труда на спортистите и техните треньори, поради което трудовите договори се оказаха неприложими. Затова се даде възможност те да предоставят труда си срещу възмездни договори, сключени с клубовете.

„Считаме, че хората, които спасяват детството на изоставени, неглижирани и малтретирани деца, които им помагат да станат личности и да работят за държавата, вместо държавата да ги издържа в домовете, заслужават същата тази държава да се погрижи да защити правата им“, категорични са от Националната асоциация за приемна грижа, цитирани от "Монитор".