Да дариш любов, да спасиш детски живот... Лесно ли е да си приемен родител?

"Този, който спаси един-единствен живот, спасява целия свят". Този стих от Талмуда разкрива смисъла на приемната грижа в България. В два последователни материла Dnes.bg ще ви срещне с Мария Благоева, приемен родител и заместник-председател на Националната асоциацията за приемна грижа в България. Тя разказва за мисионерството да си приемен родител, за това да се посветиш на изоставените, необичаните деца в България. Разказва за изборите, които приемните родители много често трябва да правят, и за битката им да спасят един-единствен детски живот. 

Приемната грижа променя съдба, променя живот, спасява деца, тя дава надежда и бъдеще. Приемният родител не е този, който взима деца, и цялата кампания срещу очерняне на приемната грижа е тенденциозна, категорична е Мария Благоева.

Приемната грижа е междинно звено, а целта е да се помогне на децата.

"Асоциацията я направихме спонтанно, на събиране на приемни родители решихме да се организираме. Успяхме да останем независими, макар че имаше желание от различни хора да ни използват. Днес имаме независимост – имаме  изпълнителен директор и управителен съвет от трима души. И най-важното сме единни, вървим в една посока и хората ни имат доверие. Гласът ни се чува – работим с министерства, социални служби", разказва тя пред Dnes.bg. И четиримата членове в управителния съвет работят на доброволен принцип и не получават заплата за това.

Според нея отхвърлянето и омразата на обществото тенденциозно се насочва към приемната грижа.

"Факт е, че в приемната грижа на Запад - във Финландия, Норвегия, скандинавските държави се дават деца в приемни семейства - хомосексуални двойки. Но не и в България!“, категорична е тя и продължава "самата аз съм против пропаганда на хомосексуализъм под каквато и да е форма - независимо дали е прикрита под името  конвенция или стратегия".

"Обществото трябва да разбере, че някой трябва да се грижи за децата, претърпели физическо, вербално насилие в дома си, за децата, които трябва да бъдат изведени от семействата си заради нездрава семейна атмосфера!", разяснява тя.

А относно коментарите за забогатяване на приемните родители обяснява: "Заплатата на приемния родител е около 600 лв. без данъци, но издръжката на едно дете в приемно семейство в момента е 250 лв. Ако приемният родител гледа и второ дете, за него заплащането е едва 10% от минималната заплата. Помислете, кой "печалбар" би гледал дете срещу 10% от минималната заплата".

"Специално за София приемните родители са мисионери –  в столицата няма начин да не си на загуба, ако гледаш такова дете. Тук приемните семейства трябва да дават, а не получават. Наскоро мой познат – приемен родител, се отказа да работи като такъв, защото му омръзна да хвърлят кал по него“, допълни тя.

Самата Мария става приемен родител през 2009 година, когато решава да вземе от дом за деца Реми Тоин, когато е на 14 години. Заради това тя напуска добре платената си и уредена работа и решава да се посвети на възстановяването на един детски живот.

А усилията й са възнаградени - днес Реми е професионален танцьор, хореограф, модел на Ivet Fashion, снима се в национални и чуждестрани реклами, най-добрият в хип-хопа у нас.

Асоциацията, на която Мария Благоева е зам.-председател, има около 800 членове, а приемните родители в цяла България са над 2000. "Нас ни интересуват проблемите на приемната грижа в България. И много приемни семейства ни пишат, искат съвет, помощ", казва тя.

По думите й най-голямата болка на приемните родители е недомислената реинтеграция – връщането в семейството на детето, преди на практика да има условия то да бъде нормално отглеждано.

И разказва няколко истории, за които приемни родители са търсели помощ от Асоциацията.

"При един случай детето беше върнато в семейството му, без там да има промяна на обстоятелствата. Вследствие на това то отключи епилепсия. Защото децата отиват, виждат, живеят нормален живот и когато се връщат отново в среда без надежда, без промяна – резултатите са непредвидими“, обясни тя.
 
Припомня и за пожар, при който три деца изгоряха, оставени сами във фургон. Оказа се, че на няколко пъти съсед е подавал сигнал, че тези деца не са обгрижвани, но коментарът на социалните е бил - "при малцинствата е така".

"При друг случай дете го върнаха на майката, а тя го изпрати в Германия да проституира и краде. Асоциацията  успя да го върне в приемна грижа, но след време то отново бе реинтегрирано", продължава Мария.

Получават и снимка на дете, снимано на бунището, след като е върнато в родния дом.

И разказва: "Приемната майка гледаше детето като кукличка, с бяла рокличка, нахранено, изкъпано, щастливо дете. Реинтегрираха го в семейството му, майката я няма, не се знае къде е, а бащата – пияница. Сега детето рови по кофите, мръсно, не ходи нито на градина, нито на училище. Писахме, алармирахме – никой не си мръдна пръста да помогне, да се спаси това дете".

Това е голямата болка на приемния родител – когато се прави недомислена реинтеграция, без да има промяна в родния му дом. Детето се връща в страданията си и се смята за изоставено – това е голям шок за него и упрекът е към приемния родител. Има случаи, когато на приемния родител се забранява да поддържа връзка с детето след реинтеграция.

Мария отново подчертава: "Много често приемната грижа поема деца, които са жертва на насилие – било то сексуално, вербално, физическо".

В приемна грижа много често децата идват като от филм на ужасите. Дете с изядени от плъхове пръстчета, друго с белези от гасени по тялото цигари, друго с белег от огромна нелекувана прорезна рани на коремчето, причинени от пиян родител, друго дете жигосано с дамга за добитък и още много кошмарни детски съдби...

Тази година Националната асоциация за приемна грижа навърши 10 години от своето създаване. Тя е единствената родителска организация на приемните родители у нас. 10 години, в които тя води битка за изоставените, неглижираните, самотните деца, битка за тяхното спасяване. А безпочвената злоба и омраза, освободена срещу тях на протести и в социалните мрежи, е удар срещу хуманната кауза, която дава нов шанс за живот, смята Мария.