Траколог: Колекцията на Божков - много важна за световната наука!

Колекцията на Васил Божков е може би най-интригуващата част от цялата история, свързана с него.

Проф. д-р Иван Маразов от фондация "Тракия" я определя като най-добрата колекция на антична торевтика в света. /Торевтиката е изкуството на релефната обработка на художествени изделия от метал/.

„В нея има много ритони, много повече, отколкото във всички световни музеи. Много киликси, много фиали. Тя е една колекция, която дава представа за развитието на това изкуство не само по тракийските земи, но и по целия древен свят“, каза професор Маразов пред БНТ.

Според него изучаването ѝ и нейното място в световния научен оборот е изключително голямо. „Примерно, тъй като аз се занимавах известно време с тази колекция, много мои колеги от чужбина поискаха да им пратя снимки, за да могат да се позоват на това, което са чели“.

Според професора една от основните грижи на държавата е да запази тази колекция. „Тя не бива нито да се разпръсква, нито да се разпродава по мое убеждение. Трябва да остане като една от най-забележителните сбирки в българската музейна практика“, казва Маразов.

Професорът обяснява факта, че тези предмети не са в музея, а в частна колекция, тъй като „музеите не могат да отделят 2,5 млн евро, за да купят един ритон, а г-н Божков си го позволяваше“. „Доколкото аз съм информиран, голяма част са купени на аукциони и няма да забравя, един път, моите приятели са в Ермитажа и той каза: да им кажеш да твоите приятели, че ето сега тази ваза аз съм я купил на аукцион, като наддадох повече от Ермитажа. Така че действително България има една много важна колекция за световната наука“, казва Маразов.

Относно състояние на предметите от колекцията и това до какво би довело тяхното местене проф. Маразов казва: „Г-н Божков създаде собствена лаборатория, където тези предмети се консервираха и реставрираха. Предполагам, че голяма част от тях са в добро експозиционно състояние. Но знаете ли, по-голямата част от тези предмети са сребро. Среброто много бързо корозира, когато стои дълго в земята. То променя структурата си, поради това то е много крехко, лесно се троши. И всяко едно местене на предметите сигурно е съпроводено с някакъв риск. Но доколкото се простират моите познания, всички тези предмети трябва да се държат при точно определени условия“, казва ученият.

„Добре, те ще ги вземат тези предмети и ще ги сложат в хранилищата на НИМ и НХГ. Тогава тези предмети изчезват от полезрението не само на публиката, но и на специалистите. Ние правихме всичко възможно, колкото се може по-бързо, тези предмети да влязат в научен оборот. Това е изключително важно за науката, защото колкото повече нещата познаваш, толкова по-цялостна картина можеш да съставиш за древността. Върху тези предмети има много изображения, които имат митологична стойност. Да речем, върху един от ритоните има сцена, която ясно показва, това е единствената сцена от края на 5 век, инспирирана от една загубена трагедия на Еврипид. И тъй като знаем датата на постановката, можем много точно да датираме и този предмет. Никой не знаеше, че тази трагедия по същото време може да се появи и в скъпоценен предмет“, казва Маразов.

„Според мен е най-добре тези предмети да си останат на мястото, да се запечата сградата и да не се пипат. Да се запазят на същото място, тъй като там има подходящи условия. Те са във витрини, доколкото знам и нищо не ги застрашава, но властта си решава, разбира се“, заключи проф. д-р Маразов.