Путин: „welcome” или “go home”?

Иван Стамболов, автор в Blog.bg

От една гледна точка Путин не е добре дошъл в България.

Това е гледната точка на хора като мен, на които ще им бъде трудно да гледат трепетно-раболепната физиономия на пернишкия ни президент, която той ще изобрази пред „руския си колега” от името на българския народ, в т.ч. и от мое име.

Впрочем помня как същият този президент, още преди да стане такъв, беше един от противниците на присъединяването на България към НАТО и ЕС.

После кариеризмът и партийната дисциплина го принудиха да надене непонятното за него и упадъчно по същността си евро-атлантическо пардесю, но то и до ден днешен го стяга под рунтавите мишници и не се закопчава на напращелите му работническо-селски гърди.

От друга гледна точка Путин е добре дошъл. Това е гледната точка на пенсионерите с протрити каскети и издайнически зелени чорапи под евтините и, уви!, цивилни панталони.

На тях всяко потрепване на руско знаменце, пък дори да не е онова, любимото, със сърпа и чука, им напомня за времената, когато ги лъжеха, че всички хора са равни, а те с готовност вярваха.

От една гледна точка Путин не е добре дошъл. Това е гледната точка на политиците и икономистите, които се страхуват, че Русия налага нова форма на империализъм на балканите чрез разполагане на своя собствена инфраструктура на териториите на изживяващи се като независими държави, чрез притеснителен външнотърговски дисбаланс и чрез провокиране на ситуации, създаващи локално напрежение като въпроса за Косово.

Това е гледната точка и на хората, които се питат защо България е първата страна, която Путин посещава след скандалните парламентарни избори в страната си и дали не иска просто да направи още една крачка към международната легитимация на властта си, показвайки как го приемат в една страна – членка на ЕС.

От друга гледна точка Путин е добре дошъл. От тази гледна точка разсъждават хората, които се плашат от нарастващото влияние на евробюрокрацията, която се опитва (и често успява) да налага у нас решения, които се разминават или направо противоречат на националните ни интереси.

Те изповядват мъдрото убеждение, че България е достатъчно малка, за да си позволи еднозначна външна политика, и за нея е най-добре да лавира между две големи сили, като плаши едната, че ще й изневери с другата и обратно. Всъщност от тази гледна точка всеки е добре дошъл, пък и няма нищо лошо в това, нали...

Гледните точки към посрещането на Путин ми напомнят на смесените чувства, с които наблюдавам как всеки божи ден в София прииждат стотици нови кандидати да останат в нея и да се размножат тук.

Те задръстват с колите си улиците, паркират ги по тротоарите на старите квартали, за да не плащат за паркинг или за синя зона, ядат мазни пици, крачейки по плочките пред НДК, и после си хвърлят мазните картони на земята – това да не им е дворът на село, че да го вардят чист, я!

Това е Софето, тоест, както казва Дъглас Адамс, НДП (нечий друг проблем). Когато им се допикае, пикаят в храстите. Блъскат се на „Произведено в България”, а като решат да разпуснат, турят костюма с вратовръзката и отиват с децата на Макдоналдс.

Но пък те вливат така необходимата работна ръка в икономиката. Често са добри специалисти и съвестни работници. Печелят тук, но пак тук харчат спечеленото.

В крайна сметка именно те със своята многочисленост и напоритост са една от главните причини цените на имотите в София да растат, а това пък нас ни прави по-богати. Така че нека са добре дошли!

Нека и Путин е добре дошъл, ако от това българите станат по-богати. Но дали ще е така или не, вече не знам от коя гледна точка да преценя.

Иван Стамболов, автор в Blog.bg