PCR тестът е само помощен, не поставя диагноза за COVID-19

PCR тестът е само помощен, само асистира, помага на клинициста в диагнозата. Не може всеки пациент с положителен PCR тест да бъде стигматизиран като тежко болен. Диагнозата е съчетание на симптоми, образна диакностика, лаборатория, патогенеза. Това коментира пред БНР пулмологът проф. д-р Коста Костов, председател на Експертния съвет за борба с Covid-19.

Политика за ограничаване на пандемията на Министерството на здравеопазването

"Бих определил посоката като правилна. Нещата в България съвсем не са спокойни – нарастват драматично случаите. Версиите, че в болниците влизат пациенти, които не са сериозно болни, са несъстоятелни. Необходими са по-строги мерки. В обществото се случи едно разделение на скептици и такива, които съвсем разумно тълкуват данните на случващото се. И в това немалък дял имат и политиците. 7-8 месеца след началото на пандемията ние спорим за елементарни неща и сме далеч от науката. Нека да се огъваме пред научните факти. Няма нужда да стоим изправени пред властта. Ако властта върви успоредно на научните факти – аз съм "за", ако властта върви срещу научните факти – съм "против"."

Епидемиологичните мерки трябва да бъдат балансирани

"Не трябва да се правят компромиси. Не можем да правим реверанс към запалянковците – към футбола, който отдавна е умрял, към кръчмите и дискотеките, а в същото време да стоварваме този тежък товар на гърба на медиците! Политиците трябваше да бъдат по-радикални. Аз не съм за тотално затваряне на държавата и напълно изключване на хората от социален живот, но нека да бъдем разумни, нека бъзем пропорционални", апелира д-р Костов.

Маски на открито само при струпване, изключване на втори PCR тест, намаляване на карантината на контактни лица до 10 дни

"Разбира се, маските на открито беше едно абсолютно глупаво решение. Трябва да има балансирана строгост, за да приобщим обществото към мерките. Има строги правила, залегнали във всички международни препоръки: "Маски се носят само там, където не е възможно да се пази дистанция". С други думи – в транспорта (във влака, в рейса), на опашката... там, където се събират повече хора. Но да вървиш по улицата и да носиш маска – това беше глупаво."

Според д-р Костов карантината от 10 дни е подходяща за безсимптомни пациенти, а относно телефонната медицина, той не пожела да упреква своите колеги в общата практика, защото и те са поставени пред редица проблеми.

Поставяне на диагноза

"Трябва веднъж завинаги да се каже, че това е болест, чиято диагноза не се поставя с PCR тест. Той е само помощен, само асистира, помага на клинициста в диагнозата. Не може всеки пациент с PCR тест да бъде стигматизиран като тежко болен. Диагнозата е съчетание на симптоми, образна диагностика, лаборатория, патогенеза – това са неща, фундаментални за медицината. Един PCR тест не може да бъде указание за диагноза, още повече, че има вече въведени лабораторни методи, които могат да диференцират един пациент, опасен за околните – да кажат дали един пациент излъчва инфекциозна доза, или не.

PostCovid инфекцията

"Да го преведа разбираемо – продължителен Covid е един комплекс от симптоми и оплаквания, който продължава след преболедуването. Той се разделя на два периода – симптоми и оплаквания след 3 седмици (следостър Covid), и след 12 седмици (хроничен Covid). Като цяло и двата се наричат продължителен Covid. Тук има 4 групи от симптоми: Белодробни промени (най-често засегнатите органи) – остава едно усещане за задух, за недостиг на въздух; Неврологични симптоми – остатъчно главоболие, замайване, усещане като махмурлук, загуба на обоняние; Когнитивни симптоми – паметови разтройства, несигурност, безнадеждност, страхово изживяване; Сърдечни патологични изменения – възпаления на миокарда... понякога безсимптомно. Най-често остава едно усещане за слабост – т.нар "синдром на хронична слабост". Постепенно той спада до третия-четвъртия месец. 30-40% имат на третия месец по няколко симптома в няколко органови системи. Изисква се апаратура, която не е налична навсякъде."